4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София.10.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 910/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. С. С. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 16 от 09.01.2017 г. по ч.т.д. № 729/2016 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение № 546 от 21.07.2016 г. по т.д. № 71/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне искането на С. за освобождаване от дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 9 606.73 лв.
Частният касатор поддържа доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че въззивният съд е преценявал и обстоятелства, предшестващи момента на подаване на заявлението по чл.83, ал.2 ГПК – заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 14 800 лв., размерът на предоставения на [фирма] кредит от 330 000 лв., а от друга страна се е позовал на предположения за недекларирани доходи на О. С., като едноличен собственик на капитала на [фирма] и на съпругата му, в качеството й на ЕТ. Според частния касатор, съдът не е отчел данните, съдържащи се в приложените към въззивната частна жалба писмени доказателства за прекратено самоосигуряване както на О. С., така и на М. С..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Към кой момент следва да се прецени дали лицето, подало заявление за освобождаване от такси и разноски съгласно чл.83, ал.2 ГПК, разполага с достатъчно средства – към момента на искането или към предходен момент и 2. Допустимо ли е съдът да откаже освобождаване от внасяне на държавна такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. Поддържа се допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложеното определение по ч.гр.д. № 1842/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за оставяне без уважение искането на О. С. за освобождаване от държавна такса по подадената само от него въззивна жалба, съдебният състав на Апелативен съд – П., въз основа на данните, съдържащите се в представените доказателства, е съобразил следното: Независимо от декларирания размер пенсия, получавана от молителя – 157 лв. и месечния доход на съпругата му в размер на 335 лв., е констатирано, че в декларацията за материално състояние е пропуснато да се отразят доходите, които С. получава като управител на [фирма], на което той е едноличен собственик на капитала. Прието е за установено, че освен посоченото търговско дружество, което не е заличено от ТР, съпругата на молителя е регистрирана като ЕТ и липсват данни за заличаване на [фирма].
В мотивите към определението решаващият състав е изложил и допълнителни съображения, основани на обстоятелства, свързани с размера на отпуснатия на кредит и размера на погасената сума, както и размера на договореното и заплатено възнаграждение на адв. С. С. – 14 800 лв. за осъществяване на процесуално представителство пред първата инстанция.
Въззивният състав е счел за недоказани твърденията за влошено здравословно състояние на молителя, тъй като от представената рецептурна книжка не става ясно от какво заболяване страда, нито последната съставлява доказателство за твърдяни разходи за лекарства.
Съобразявайки тези факти и най-вече това, че двамата съпрузи имат фирми, чрез които продължават да осъществяват търговска дейност, въззивният съд е извел извод за правилност на първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на О. С. за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частния касатор въпроси не покриват изискванията по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос – относно момента, към който се преценява дали физическото лице, с оглед възраст, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, имущество и доходи, вкл. и на членовете на семейството му, не разполага с достатъчно средства да заплати съответната ДТ, не може да се приеме за значим за изхода на частното производство пред Апелативен съд – П., образувано по частна жалба на С. срещу отказа на администриращия въззивната жалба съд да го освободи от заплащане на ДТ. Видно от мотивите към определението е, че този въпрос е релевантен единствено към допълнителните съображения на съда, а не към обективираната решаваща правна воля, основана на представените от молителя доказателства във връзка с искането по чл.83, ал.2 ГПК.
Общата предпоставка за достъп до касация не може да се счете за доказана и по отношение на втория формулиран от частния касатор правен въпрос.
С първоинстанционното решение О. С. е осъден солидарно с: М. Малинова С., действаща и като [фирма] и [фирма] да заплатят на [фирма] следните суми: главница – 317 526.53 лв. по договор за кредит от 29.05.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба; 120 948.63 лв. – договорна лихва; 27 975.63 лв. – наказателна лихва и 13 885.63 лв. – такси по кредита. Във връзка с единствената въззивна жалба, депозирана от О. С. в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и направеното искане за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване, администриращият жалбата съд е дал подробни указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи трудоспособността на молителя, неговото здравословно състояние и трудова заетост, доходите му и тези на съпругата му. Правилността на извършената от съда преценка на конкретните данни, съдържащи се в първоначално представената декларация и в допълнително постъпилите доказателства, с които молителят частично е изпълнил дадените указания, както и на извършената от съда констатация във връзка с осъществявана от молителя и съпругата му търговска дейност, е извън производството по допускане на касационно обжалване. Преценката на решаващия състав дали са налице предвидените в закона предпоставки за освобождаване/изцяло или частично/ от държавна такса е винаги конкретна.
В мотивите към определението не се съдържат предположения, а изводи, основани на релевантните към искането по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства, като съдът е зачел липсата на данни за вписвания в Търговския регистър, доказващи твърденията на молителя за преустановяване дейността на [фирма], както и на [фирма]. Именно поради това следва да се приеме, че отговорът на втория въпрос, основан на доводи за изведени от съда предположения, предпоставя проверка за правилност на атакуваното въззивно определение. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно липсата на идентичност между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 16 от 09.01.2017 г. по ч.т.д. № 729/2016 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: