3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 07.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2480/2019 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Предмет на молба за отмяна е решение № І – 25 – 141 от 25.01.2016 г. по гр. дело № 63650/2014 г. на СРС /Софийски районен съд/, І гражданско отделение, 25 състав.
В отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата – В. С. М. чрез адвокат А. К. Д. излага възражение за процесуална недопустимост на молбата за отмяна.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че молбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:
С решение № І – 25 – 141 от 25.01.2016 г. по гр. дело № 63650/2014 г. на СРС, І гражданско отделение, 25 състав са отхвърлени предявените от В. И. А. против В. С. М. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 03.07.2007 г. и иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 2000 лв., представляваща неустойка по чл. 4 от предварителен договор от 03.07.2007 г., като ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 1000 лева, разноски по делото. Процесуалната допустимост на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от спазване на изискванията, изброени се в чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК, както и от посоченото в същата разпоредба изискване молбата за отмяна да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В конкретния случай е било подадено копие от молба за отмяна, върху което е записано, че е вярно с оригинала, а за автор на изявлението е посочен адвокат Г. С., положен е подпис и дата – 22.02.2017 г. С разпореждане от 06.08.2019 г. на съдията докладчик по делото, производството по чл. 307, ал. 1 ГПК е оставено без движение с указания, копието на молбата за отмяна да се подпише от молителя, а ако изхожда от адвокат да се отрази, че се подава от него като пълномощник на В. А.. С разпореждането са дадени указания да се направи ясно и мотивирано изложение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като са се обоснове връзката между цитираната обезпечителна заповед и изводите на съда. За указанията на ВКС молителят е уведомен редовно със съобщение, получено лично на 26.08.2019 г. На 28.08.2019 г. същият е подал молба, видно от която не е изпълнил дадените указания. В молбата от 28.08.2019 г. А. поддържа, че подава молбата си за отмяна лично, като уведомява касационния съд, че адвокат Г. С. ще го защитава, но не не е подписал, съгласно указанията на ВКС същата молба за отмяна. Липсва и пълномощно за процесуално представителство, представеното пълномощно в първоинстанционното производство е за съдопроизводството пред СРС. Останалите указания също така не са изпълнени. В молбата от 28.08.2019 г. А. поддържа като ново обстоятелство обезпечителна заповед, постановена от СРС, която няма връзка с решаващите мотиви на първата инстанция за отхвърляне на исковете – претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлена, поради недоказване на собствеността върху процесните имоти и съдържащите се в предварителния договор противоречие относно цената. Позоваването на обезпечителната заповед в мотивите на съдебното решение е изложено като допълнително, но не обуславящо изхода на делото съображение, а по отношение на мотивите на съда за отхвърляне на иска по чл. 92 ЗЗД страната не е отразила в молбата си никакви обстоятелства, индициращи връзка с решението на СРС. Следователно така въведено новото обстоятелство – обезпечителна заповед няма правно значение за промяна на изводите на съда. В случая страната не обосновава същественото значение на обезпечителната заповед за промяна на изводите на СРС, не посочва и причини поради, които не е могла да представи сега представеното от нея копие от документа. Следва да се има предвид и липсата на доказателства за датата на узнаване на соченото обстоятелство, поради което не може да се установи съобразяването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че молбата за отмяна съдържа нередовности, които не са отстранени, съобразно указанията на ВКС и които обуславят нередовност на сезирането, възпрепятстващо разглеждането й по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Следва да се приложи разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ГПК, в хипотезата на която е настоящия случай. Поради това молбата за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на В. И. А. за отмяна на решение № І – 25 – 141 от 25.01.2016 г. по гр. дело № 63650/2014 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 25 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: