2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№38
гр. София, 12.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6072 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. П. срещу решение от 07.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 6428/2013 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № ІІ-70-62/26.03.2013 г. по гр. дело № 48087/2012 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 71-158/10.08.2012 г. на управителите на ответното дружество, за възстановяване на предишната му работа на длъжността „влаков кондуктор” при ответното дружество и за осъждане на последното да му заплати обезщетение в размер 4 417.80 лв. за периода 12.08.2012 г. – 13.01.2013 г., през който не е полагал труд по трудово правоотношение; в тежест на жалбоподателя са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответното [фирма] в отговора си излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба; претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред настоящата съдебна инстанция.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел в мотивите към него за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателят-ищец е изпълнявал работа при ответното дружество на длъжността „влаков кондуктор”, прекратяването на трудовото правоотношение с наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” с процесната заповед № 71-158/10.08.2012 г., както и извършването на вмененото със заповедта нарушение – неизпълнение на задълженията на ищеца за проверка и анотиране на билети на пътниците във влак № 293, при движението му на 21.06.2012 г. от гара Д. ЖС до гара София. Тъй като с исковата си молба касаторът-ищец е оспорил законосъобразността на дисциплинарното уволнение само от гледна точка на съобразяване на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение, градският съд – след обсъждане на релевантните за това обстоятелства, установени с показанията на свидетеля на ищеца, разпитан във въззивното производство по делото, и с оглед последиците от разпределението на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, е намерил за неоснователни тези доводи за несъответствие на наложеното наказание с извършеното нарушение, респ. – приел е, че дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана при правилно приложение на чл. 189, ал. 1 от КТ, откъдето е извел и крайния си извод, че исковете му по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдържа (в края на пункт 1 и в заключителната си част) две ясни и точни формулировки, които смислово – по-широка и по-тясна – по същество се свеждат до един и същи материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ, а именно: „относно изискванията за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”” и „в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, достатъчно ли е да се посочи датата на извършване на нарушението, когато изпълнението на трудовите задължения е в зависимост от разписание, т.е. – обусловено от място и време”. Такъв материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ – в аспекта и на двете формулировки, обаче не е бил въведен с исковата молба в предмета на спора по делото, поради което и не е обсъждан в мотивите към обжалваното въззивно решение, респ. – този материалноправен въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без никакво значение за крайния изход на правния спор. Поради това, този материалноправен въпрос, изведен и ясно и точно формулиран в изложението на касатора, в случая не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на СГС.
В останалата си част (пунктове 2 и 3) изложението на жалбоподателя не съдържа ясно и точно формулирани правни въпроси, по които да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и които да са обусловили правните му изводи и изхода на спора по делото. Вместо това, в тази част от изложението се преповтарят част от оплакванията, изложени и в касационната жалба – за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Както вече беше посочено, обаче, последните представляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поради това, тези оплаквания биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо и допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от касационното производство по чл. 288 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице общи основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата и пред касационната съдебна инстанция, в претендирания минимален размер, определен съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, а именно – сумата 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 07.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 6428/2013 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА И. И. П. да заплати на [фирма] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.