Определение №38 от 19.6.2019 по гр. дело №17/17 на Петчленен състав отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38
гр. София, 19 юни 2019 г.

Върховният касационен съд на Република България и Върховния административен съд на Република България, 5 – членен състав, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ХРИСТОВА
2. ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
3. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
4.ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 17/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Плевен и Районен съд – Плевен, повдигнат от последния с определение № 1136 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 542/2019 г.
Административният съд е сезиран на 24.01.2019 г. от Е. Ц. И., намиращ се в затвора в гр.Враца, с искова молба против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., причинени от противоправното поведение на „административния служител“ в Административен съд – Плевен, назначен от ответното Министерство на правосъдието (т.е. съдията, разглеждащ спора по адм. дело № 390/2018 г. по описа на посочения съд), изразяващи се в отказа да се отложи делото в съдебното заседание на 03.12.2018 г., по нарочното искане на ищеца в тази насока, основано на факта, че се явил в съда в окаян вид, резултат от условията в ареста – небръснат, некъпан и с накърнено достойнство. Твърди, че претендираните за обезщетяване вреди се изразявали в търпяно унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незащитеност на личността му, произтичащи от отказът да се отложи разглеждането на делото за друга дата, с което страната била лишена от правото на участие в процеса и от възможността да приложи „важни“ доказателства.
С определение № 189 от 30.01.2019 г. по адм. д. № 113/2019 г. Административен съд – Плевен е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Плевен, като е приел, че ищецът претендира обезщетение за вреди, които са извън обхвата на специалния закон – ЗОДОВ и претенцията следва да бъде разгледана по общия исков ред – чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като се касае за предявен на общо основание деликтен иск срещу възложителя на работата.
Районният съд от своя страна е приел, че ответникът – МП или в последствие, ако искът се насочи срещу Висш съдебен съвет, не са част от правораздавателната система, която включва съдилища, прокуратура и следствени органи. Развил е съображения, че ответникът представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурата и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да я осъществява – т.е. дейността, която извършва ответникът е по ръководство и по същността си е административна дейност в широкия смисъл на понятието. Установил е, че МП не следва да отговаря по иска и като възложител на работата на съдията, разгледал адм. д. № 113/2019 г. на Административен съд – Плевен, защото не посоченият ответник, а самият съд като юридическо лице има такова качество по смисъла на чл. 49 ЗЗД. В тази насока се е позовал на определение № 38/16.11.2016 г. по гр. д. № 30/2016 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, което касаело идентичен случай. В обобщение, общият съд е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и попада в неговото приложно поле, поради което следва да се разгледа от първоначално сезирания съд, а именно административният съд в гр.Плевен, по реда на АПК.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:
Исковата молба, с която съдилищата са сезирани, е нередовна. Изложените в нея твърдения за фактическите обстоятелства, на които се основава искът, са неясни и противоречиви, а интересът от търсената защита срещу посочения ответник не е обоснован. От една страна, ищецът поддържа, че лошите битови условия при престоя му в ареста за времето от 30.11.2018 г. до 03.12.2018 г. (килия за изтезания в Затвора – гр.Плевен) му попречили да бъде изкъпан, спретнат и чист за съдебното заседание по адм. дело № 390/2018 г. по описа на АдмС – Плевен, по което е страна. Сочи, че окаяният му външен вид в съдебно заседание накърнил неговото достойнство, с което обосновава отговорност за вреди от условията в местата за лишаване от свобода и арестите – т.е. от административна дейност по чл. 1 ЗОДОВ, чието разглеждане е от компетентност на административните съдилища. От друга страна се твърди, че накърненото му достойнство мотивирало искане за отлагане на разглеждане на посоченото адм. дело в съдебното заседание от 03.12.2018 г., което искане съдията – докладчик оставил без уважение и в резултат на това негово процедиране ищецът бил лишен от правото да участва като страна по делото и да приложи доказателства. Така ищецът извежда претенцията си от факта на лишаване от правото му на участие в процеса като страна, съставляващо процесуално нарушение от категорията на съществените и опорочаващо решението, което ще се постанови по делото. В този случай обаче санкцията е отмяна на решението по реда на инстанционния контрол, но не ангажира отговорност на правозащитен орган по чл. 2 ЗОДОВ.
В същото време ищецът заявява, че се чувствал унижен, отхвърлен, поставен в изолация, пренебрегнат и незащитен в резултат от незачитането на негови права и интереси като човешко същество, и търпял неимуществени вреди от 03.12.2018 г. до 24.01.2019 г. – завеждане на исковата молба от противоправното поведение на административния служител, назначен в АдмС –Плевен от Министерството на правосъдието.
Нито сезираният административен съд в гр.Плевен, нито общият (районен) съд в същия град, комуто делото е изпратено по подсъдност, са се занимали с въпроса за редовността на сезирането, предвид наличието на неясни и противоречиви твърдения за фактическите обстоятелства по спора за това какви неимуществени вреди от какво поведение (действие или бездействие) на конкретно лице или пък дейност (с какво съдържание и осъществявана от кого) се търпят и претендират за обезщетяване, както и липсата на обоснован интерес от защита срещу посочения ответник по иска. За отстраняване на тези недостатъци исковата молба не е оставяна без движение и те не са поправени, макар на ищеца да му е предоставена правна помощ от общия съд и да му е назначен определения адвокат (адв. К. Г. от АК– [населено място]).
Смесването на твърдения за факти, от които произтичат различни по своя характер претенции и липсата на обоснован интерес от защита срещу посочения ответник не позволяват на този петчленен състав да формира извод относно компетентния да разгледа исковата молба на Е. Ц. И. съд.
Ето защо, настоящото производство пред петчленния състав ще следва да бъде прекратено като преждевременно образувано и делото се върне на общия съд (РС – Плевен), който е повдигнал спорът за подсъдност и изпратил делото на ВКС за произнасяне по реда на чл. 135, ал. 4 АПК от смесен състав на ВКС и ВАС. Районният съд следва да остави исковата молба без движение с указания до ищеца, чрез назначения му адвокат да изправи в срок установените по – горе противоречия и непълноти във фактическите твърдения за конкретните обстоятелства, на които се основана искането му, както и мотивирано да обоснове интересът си от защита срещу посочения ответник – Министерство на правосъдието. Едва при редовно сезиране съдът разполага с правото да реши дали заведеното пред него дело му е подсъдно или пък – както в случая, да повдигне спор за подсъдност, който да бъде разрешен в производство по чл. 135, ал. 4 АПК.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17/2019 г. по описа на Върховен касационен съд, петчленен състав, формиран измежду представители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – гр.Плевен за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба на Е. Ц. И. против Министерство на правосъдието, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top