О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№38
гр.София, 29.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5869/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. А. М. и Д. А. А. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 51330 от 29.04.2013 год. срещу въззивното решение от 11.03.2013 год. по гр.дело № 3947/2011 год. на Софийския градски съд, ВК, ІІ-ро „б” отделение, с което е оставено в сила решението от 23.12.2009 год. по гр.дело № 5192/2008 год. на Софийския районен съд, 35-ти състав.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 5/2011 год. от 14.01.2013 год. по тълк.дело № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС и с тълкувателно решение № 9/2012 год. от 07.11.2012 год. по тълк.дело № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Б. К. А. и Н. К. А. са подали касационна жалба вх.№ 61050 от 23.05.2013 год. срещу посоченото въззивно решение.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 год. по тълк.дело № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС по следните въпроси: а/ допустим ли е „косвен съдебен контрол” по отношение на решение № 3148 от 15.05.2000 год. по адм.дело № 2413/2000 год. на Върховния административен съд, с което на основание чл.4 З. по З. и др. е отменено отчуждаване и б/ приложима ли е т.4 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.дело № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС след влизане в сила на чл.302 ГПК и след като с последващо тълкувателно решение по чл.290 ГПК тя е обявена за „загубила сила”?
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение е отхвърлен предявения от четиримата касатори иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че са собственици на недвижим имот с площ 1595 кв.м., представляващ част от имот пл.№ 4, полигон № 4, кв.8, м.”О.” по плана на [населено място], означен с буквите А-Б-В-Г-Д-А по скицата на в.л.Г. от 18.09.2009 год. и за осъждане на ответника [фирма], [населено място] да им предаде владението на имота.
По делото е било безспорно, че ищците/сега касатори/ са наследници по закон на К. и А. Б. А., които на 03.07.1942 год. закупили празно неурегулирано място, част от нива в землището на [населено място], с площ 2260 кв.м.
Не се спори по-нататък, че със заповед № ИК-2548/08.08.1975 год. имот пл.№ 4, полигон № 4 в „ІІІ-та индустриална зона-О.” с площ 2060 кв.м. е бил отчужден, а съсобствениците са обезщетени парично.
Безспорно е, че със заповед № РД-54-1118/29.06.1994 год. кметът на Столична община е отказал да отмени отчуждаването на процесния имот.
С решение от 16.03.1999 год. по адм.дело № 880/1998 год. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата срещу постановения отказ.
С решение № 3148 от 15.05.2000 год. по адм.дело № 2413/2000 год. Върховният административен съд-ІІ отделение е отменил частично решението на градския съд и отказа на кмета на СО, вместо което е отменил отчуждаването и е възстановил собствеността върху 1595 кв.м., представляваща част от имот пл.№ 4, полигон 4, кв.8, м.”О.” по буквите М-И-О-Д-Н-М от скицата на в.л. по адм.дело № 880/1998 год. на СГС.
Ответното дружество е възразило, че решението по адм.дело № 2413/2000 год. на ВАС не го обвързва, тъй като не е участвал в производството пред административния орган и в съдебното производство. Поддържало е, че мероприятието „Ел.подстанция О.” е реализирано.
От заключенията на техническите експертизи в първата инстанция е установена идентичност между имота по нотариален акт № 192/03.07.1942 год. и имот с пл.№ 4, полигон 4 по плана на м.”ІІІ-та индустриална зона-О.” от 1973 год., съгласно който план имот пл.” попада в терена на парцел VІІІ, отреден за „Ел.подстанция-О.”. Според заключенията, част от процесния имот не се засяга от изградените сгради и сервитутите към тях, която част е показана на скица с буквите А-Б-В-Г-Д-А и е с площ от 1437 кв.м. С последващия план от 1984 год. е била одобрена промяна в отрежданията на терена, в който е разположена подстанция „О.”, като са обособени два нови парцела – ІІІ, в който се намира подстанцията и І-отреден за озеленяване. Съобразно тройната експертиза, кадастралният план за м.”М. предградие-кв.О. ІІ част”, кл.241 е изработен през 1973 год., а през 1985 год. било извършено попълването му с изработена нова ръчна скица – полигон 191, в която била заснета цялата територия на „О.” с пл.№ 782, записан в разписния лист на [фирма]-предприятие „Електроснабдяване С.”. Според тримата експерти /а и според единичната експертиза/ мероприятието озеленяване” е било реализирано към 1992 год.
Въз основа на писмените доказателства, заключенията на единичните и тройни експертизи в двете инстанции и показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е приел, че мероприятието „озеленяване” е било осъществено фактически и не са налице предпоставките за реституция на имота на основание чл.1, ал.1 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС. Посочено е, че е без правно значение поставянето на ограда и разграничаването на двата парцел ІІІ и І, създадени с регулационния план от 1984 год. за осъществяване на мероприятието. Съдът се е позовал и на чл.48, ал.3 З./отм./, предвиждащ възможност за стопанските предприятия или юридически лица да поддържат изградените зелени площи.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Формулираните в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към двете касационни жалби въпроси са следните:
а/ има ли право гражданският съд да упражнява косвен съдебен контрол върху влязло в сила решение на Върховния административен съд, с което е бил отменен административен акт, издаден от компетентен орган, и вместо него с конститутивен ефект съдът е възстановил собствеността върху недвижим имот по реда на чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, и
б/ приложима ли е т.4 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.дело № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС след влизане в сила на чл.302 ГПК и след като с последващо тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 год. по тълк.дело № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС е прието, че посочената точка от предходното решение е изгубила сила?
Отговорът на първия въпрос е даден както в мотивите на тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 год. по т.дело № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС, така и с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /напр., решение № 152 от 02.07.2013 год. по гр.дело № 1872/2013 год. и решение № 89 от 26.07.2013 год. по гр.дело № 857/2012 год. на ВКС, ІІ г.о./. С тях е дадено тълкуване, според което косвен съдебен контрол е допустим при преценка на вещноправните последици на административен акт, върху който е упражнен пряк съдебен контрол, в случаите когато актът с противопоставя на лица, които не са били страни в административното производство по издаването и обжалването му. Тази процесуална възможност, призната с т.4 на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.дело № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС е възприета от законодателя в чл.17, ал.2, изр.второ ГПК, тъй като е възможно оспорващият да не е бил процесуално легитимиран да участва в административното производство или административният акт да не е подлежал на съдебен контрол. Даденото тълкуване със задължителните за съдилищата актове на Върховния касационен съд съответства и на практиката на Европейския съд по правата на човека, която приема, че от административното съдебно решение са обвързани страните в административното производство и липсва нарушение на чл.6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ако не е зачетено административно съдебно решение, противопоставимо на юридическо лице, образувано с държавно имущество и преобразувано в частно преди постановяване на административното решение.
В случая, от разпореждане на МС № 46 от 07.11.1991 год./л.95 от делото в СРС/ и от удостоверение от 19.03.2008 год. по ф.дело № 6358/2000 год. на СГС/л.81 и 82/, е видно, че на основание чл.3, ал.1 ТЗ, е вписано еднолично АД с държавно имущество с фирма „Е.-Столично”, образувано чрез отделяне от [фирма] и като правоприемник на съответната част от активите и пасивите на [фирма] по разделителен протокол и счетоводни данни към 31.12.1991 год. При преобразуването на държавните предприятия правото на собственост на държавата се преобразува в право на собственост върху капитала на държавните търговски дружества, като носител на вещните права е търговското дружество.
Като се има предвид, че процесният имот е бил част от активите на [фирма], предприятие „Електроснабдяване С.”, а [фирма] е негов универсален правоприемник, следва, че последният противопоставя на ищците/сега касатори/ права, за които твърди да са придобити от държавата, преди да е била уважена реституционната претенция по чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС с решение № 3148 от 15.05.2000 год. по адм.дело № 2413/2000 год. на ВАС, ІІ отделение.
Ето защо, в исковото производство, предмет на ревандикационния спор, ответното дружество е могло да предяви възражения, изключващи реституционния ефект и гражданският съд е могъл да упражни косвен съдебен контрол досежно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.1, ал.1 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС.
Различен е предмета на тълкуване по тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 год. по т.дело № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС от този по т.4 на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.дело № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС. Първото решение се отнася единствено до спорове за собственост по искове, предявени от или срещу държавата и касае обвързаността на държавата от административен акт или решение на съд по жалба срещу такъв акт за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и З.. Тълкувателно решение № 9/2012 год. от 07.11.2012 год. по тълк.дело № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС в случая е неотносимо, тъй като неговия предмет касае спор за собственост, основан на земеделска реституция, при който ответникът може да противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и възражения, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
В обобщение, липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на настоящото производство, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество сумата 926,66 лева юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.03.2013 год. по гр.дело № 3947/2011 год. на Софийския градски съд, ВК, ІІ-ро „б” отделение, по жалба вх.№ 51330 от 29.04.2013 год. и по жалба вх.№ 61050 от 23.05.2013 год.
Осъжда В. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Д. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] Б. К. А., ЕГН [ЕГН] и Н. К. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 926,66/деветстотин двадесет и шест + 0,66/лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: