4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 820/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№38/11
гр.София, 21.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 820/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Благоевградския окръжен съд с № 517 от 15.02.2010 год., постановено по гр.дело № 775/2009 год., с което е потвърдено решение № 1040 от 22.06.2009 год. по гр.дело № 889/2007 год. на Санданския районен съд за признаване за установено по отношение на П. А. Г. от[населено място], общ.С., [улица], че Т. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] и М. К. В. с ЕГН [ЕГН], и двамата от[населено място], общ.С., [улица], са собственици по наследство на следните имоти:
втори жилищен етаж с площ от 110 кв.м., от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ІХ, пл.№ 444 в кв.46 по плана на[населено място], при съседи: улица, УПИ VІІ, УПИ Х, УПИ VІІ и УПИ VІ и магазин за хранителни стоки, състоящ се от магазинно помещение и склад с обща разгъната застроена площ от 37.82 кв.м., намиращ се в част от първия жилищен етаж от описаната жилищна сграда, с осъждане П. А. Г. от[населено място], общ.С., [улица] да предаде на Т. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] и М. К. В. с ЕГН [ЕГН], и двамата от[населено място], общ.С., [улица] владението на втори жилищен етаж с площ от 110 кв.м., от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ІХ, пл.№ 444 в кв.46 по плана на[населено място], при съседи: улица, УПИ VІІ, УПИ Х, УПИ VІІ и УПИ VІ и магазин за хранителни стоки, състоящ се от магазинно помещение и склад с обща разгъната застроена площ от 37.82 кв.м., намиращ се в част от първия жилищен етаж от описаната жилищна сграда, с осъждане П. А. Г. от[населено място], общ.С., [улица] да заплати на Т. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] и М. К. В. с ЕГН [ЕГН], и двамата от[населено място], общ.С., [улица] сумата от 1 600/хиляда и шестстотин/лева, с която неоснователно се е обогатила за тяхна сметка в периода, считано от 21.03.2007 год. до 05.12.2007 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Недоволен от въззивното решение е касаторът П. А. Г., представлявана от адвокат Д. Х. от Благоевградската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК (касационна жалба вх.№ 907 от 22.03.2010 год.) като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по „материалноправни въпроси относно изясняване на обстоятелството дали подобрителят е владелец, изхождайки от презумпцията на чл.69 ЗС; относно намерението на лицето да държи вещта като своя, изразено в действия, които запълват правомощията на собственика”. Прилага съдебни решения за противоречива практика.
Ответниците по касация Т. К. Ч. и М. К. В. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че сънаследникът Д. К. Ц. е владял имота както за себе си така и за останалите сънаследници: майка му С. В., починала на 11.11.2001 год. и ищците-негови брат и сестра. Взето е предвид, че не е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС понеже установяването на фактическата власт е от м.ХІІ.2000 год. и до 06.12.2007 год. са 7 години като същата е прекъсната с предявяване на иска по чл.108 ЗС по отношение на ответницата, с която е живял на съпружески начала.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
ППВС № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. е по чл.72 и чл.74 ЗС относно подобренията върху чужд имот;
Решение № 87 от 04.09.1958 год. по гр.дело № 55/1958 год. на ОСГК на Върховния съд е свързано с приложението на чл.4, чл.141 и чл.188, ал.1 ГПК/отм./;
Решение № 270 от 06.03.2006 год. по гр.дело № 2817/2004 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено по иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД във връзка с чл.72 ЗС;
Решение № 1796 от 03.06.1996 год. по гр.дело № 2657/1995 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.68, ал.1 и ал.2, чл.71, чл.74, чл.79 ЗС, но във връзка с чл.29 ЗСГ;
Решение № 803 от 21.10.1994 год. по гр.дело № 662/1994 год. на І гражданско отделение на Върховния съд е постановено в делбено производство и по въпроса за вещно право на строеж с оглед чл.63, чл.68, чл.79, ал.1 ЗС във връзка с чл.18 ЗЗД;
Решение № 140 от 23.03.2010 год. по гр.дело № 4755/2008 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е по иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.68, чл.69 и чл.79 ЗС;
Решение № 86 от 16.02.2009 год. по гр.дело № 855/2008 год. на същото отделение и същия съд по иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е съобразена нормата на чл.68, ал.1 ЗС, а
Решение № 394 от 22.02.2005 год. по гр.дело № 2760/2003 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с иска по чл.79, ал.1 ГПК/отм./, чл.55 и чл.69 ЗС.
Касационната жалба с вх.№ 1253 от 21.04.2010 год., подадена от същата страна, е след срока по чл.283 ГПК и за това е процесуално недопустима тъй като съобщението за въззивното решение е получено лично от П. А. Г. на 19.02.2010 год.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд с № 515 от 15.02.2010 год. по гр.дело № 775/2009 год. по касационна жалба вх.№ 907 от 22.03.2010 год., подадена от П. А. Г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 1253 от 21.04.2010 год., подадена от П. А. Г. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд с № 515 от 15.02.2010 год. по гр.дело № 755/2009 год. В ТАЗИ ЧАСТ определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: