2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№38
София.25.01. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 685/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 344 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 84/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 28.10.2009 г. по гр.д.№ 1743/2008 г. на Софийски градски съд, І-4 състав за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск за заплащане, на основание чл.226 от Кодекса за застраховането, на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.07.2007 г. за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло, ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски. Поддържат се доводи за крайно занижаване на размера на обезщетението и несъобразяване на изключително интензивните болки и страдания при причинените тежки травматични увреждания.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.52 ЗЗД- относно критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, които според касатора се разрешават противоречиво от съдилищата, включително и от ВКС. Поддържа се и основанието за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по съображения, че точното приложение на чл.52 ЗЗД ще доведе и до развитието на правото. В изложението не е цитирана практика на ВКС, нито е приложена практика на останалите съдилища, във връзка с поддържаното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и при зачитане на влязлото в сила решение по нахд № 363/2008 г. на Районен съд – Враца, както и влязлото в сила решение на СГС по настоящото дело в частта за уважаване на иска до размер на 20 000 лв., е направил извод за доказаност на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество по предявения пряк иск. При определяне на размера на обезщетението, решаващият състав е отчел релевантните обстоятелства – вида и характера на травматичните увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното оперативно, медикаментозно и рехабилитационно лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства за пострадалия. Прието е, че липсват основания за завишаване на присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер на 30 000 лв., доколкото понастоящем е постигнато оздравяване на уврежданията – възстановяване движението на дясната колянна и лявата глезенна стави на ищеца.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е значим за изхода на спора, но не са налице допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е обусловено от преценката на доказателствения материал по всяко дело, като правилността й може да се разглежда само по реда на чл.290 и сл. ГПК. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС № 4/1968 г. за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В случая липсват данни, въз основа на които да се направи извод за отклонение от тези критерии, нито е доказано противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не се касае за неясна разпоредба, което да налага тълкуването и, налице е и задължителна съдебна практика по приложение на принципа за справедливост и няма основание да се приеме, че се налага даване на нови правни разрешения по приложението на материалния закон.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 344 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 84/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: