4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. София, 25.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 1216/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 88/11.03.16г., постановено по гр.д.№ 78/16г. от Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 902/03.11.15г. по гр.д.№ 2514/15г. на Пазарджишкия районен съд за осъждане на касатора да върне на [фирма] /н./, [населено място] недвижим имот – реално обособена част от триетажна масивна сграда в [населено място], бул.”Ц. Б. ІІІ Обединител” № 70, представляващ избен етаж, помещение за резервоар за нафта, магазин, офис над магазина и подготвително помещение до стълбището, отдаден под наем с договор от 20.09.13г., прекратен от синдика по реда на чл.644 ТЗ, както и е отхвърлено направено възражение за право на задържане върху имота.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 20.09.13г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот със срок от 10 години. С решение от 07.05.14г. Пазарджишкият окръжен съд е открил производство по несъстоятелност на наемодателя по договора – настоящ ответник по касационната жалба, с определена начална дата на неплатежоспособността 09.10.13г. С писмо, връчено на 16.06.14г., синдикът на ответното дружество е направил изявление за прекратяване на наемния договор с изтичането на 15-дневен срок от получаването му. С отговор от 20.06.16г. наемателят е заявил, че не приема за валидно изявлението за прекратяване на договора, тъй като е добросъвестна страна и съответно в отговор на второ писмо от 08.07.14г. – е посочил, че е заплатил дължимия наем за три години. Наемателят е заплатил на наемодателя сумата от 43200 лв., представляваща предплатен наем за срок от три години. Решаващият състав е изложил съображения, че съдът не осъществява контрол на причините, които са мотивирали синдика да предприеме действията по чл.644, ал.1 ТЗ, при които от значение са интересите на несъстоятелния длъжник, свързани със събирането и опазването на масата на несъстоятелността и удовлетворяването на кредиторите. В този смисъл въпросът за това, дали страните по прекратения договор са изправни или не са, е ирелевантен за осъществяване на потестативното право на синдика по чл.644, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е отхвърлил възражението за право на задържане на имота в заявения вид – възражение за неизпълнен договор по чл.90, ал.1 ЗЗД, до връщане на предплатения наем, с аргумент, че имотът не би могъл да бъде приобщен към масата на несъстоятелността, както и с оглед на осъщественото възлагане на имота на трето лице в производството по несъстоятелност.
Касаторът поставя следните правни въпроси: 1.За да възникне правото на прекратяване по реда на чл.644, ал.1 ТЗ, коя от страните по договора следва да го е изпълнила?; Дали неизпълнението на договора трябва да бъде само от страна на длъжника или по чл.644, ал.1 ТЗ има предвид неизпълнение на договора от страна на който и да е от съконтрахентите?; Дали всяко неизпълнение поражда правото на синдика да прекрати договора?; Дали синдикът може да прекрати договор, по който и двете страни са изправни? По тези въпроси е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 2.Придобиването на имот по силата на влязло в сила постановление за възлагане, изготвено в полза на купувач, спечелил публичната продан в производството по несъстоятелност, представлява ли „прехвърляне на недвижим имот” по смисъла на чл.237 ЗЗД? Касаторът сочи противоречие на въззивния акт с решение № 129/30.06.15г. по гр.д.№ 268/15г. на ВКС, І г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По първата група въпроси, поставени по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, след депозиране на касационната жалба е постановено решение № 212/19.01.17г. по т.д.№ 3447/15г. на ВКС, І т.о. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса: „Може ли синдикът по реда на чл.644 ТЗ да прекратява с предизвестие неизпълнен договор, ако неизпълнението по него е на несъстоятелният длъжник?”. Даденият отговор е, че: „Синдикът може да прекрати с едностранно предизвестие по реда на чл.644 ТЗ сключен от несъстоятелния длъжник договор и в случаите, когато неизпълнението е от страна на длъжника.”. При обосноваване на отговора на правния въпрос съставът на ВКС е изложил съображения, че нормата на чл.644, ал.1 ТЗ регламентира специална законова хипотеза на прекратяване на договор и че синдикът може да прекрати всеки договор сключен от несъстоятелния длъжник, като законът не поставя изисквания по отношение вида на сделката, времето, когато тя е сключена или качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Преценката за прекратяване на договора е предоставена на синдика с оглед интереса на масата на несъстоятелността, като например, за да се предотврати бъдещо влошаване на финансовото състояние на длъжника, последният може да бъде освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване на сключени договори.
Посоченото разрешение по реда на 290 ГПК дава отговор и на заявените от касатора правни въпроси, поради което не е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид и на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
Поставеният втори въпрос е без значение за спора и същият не е обсъждан от въззивния съд. Претенцията е връщане на отдадената под наем вещ на наемодателя, докато разпоредбата на чл.237 ЗЗД урежда хипотези на противопоставимост на наемния договор на приобретателя на вещта.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88/11.03.16г., постановено по гр.д.№ 78/16г. от Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.