О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 38
София 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари…………………..…………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4006/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Ю. Х. от с. К., община Ч., чрез пълномощника си адв. З, е подала касационна жалба срещу решение № 146 от 1.08.2008 година по гр.д. N 91/2008 година на Кърджалийския окръжен съд, постановено след отменително рещение № 1* от 2.04.2008г. по гр.д. № 28/05г. на Върховния касационен съд. С въззивното решение е отменено решение №30 от 21.06.04г. по гр.д. № 935/03г. на Кърджалийския районен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени исковете на касаторката срещу Ц. “З” с. Ч. за отмяна на дисциплинарно уволнение, за възстановяване на длъжността “детска учителка” и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на 1320 лева.
Ответникът Ц. “З” с. Ч., обл. Кърджали, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
Материалноправните въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за съществени, тъй като са от непосредствено значение за изхода на делото. Те са свързани с правилността на съдебното решение и се отнасят до приложението на императивните разпоредби на чл.193, 194 и 195 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и 7 КТ, както и със същественият процесуалноправен въпрос за задължението на съда да следи служебно за съблюдаването им.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на чл.193, 194 и 195 КТ, както и със задължението на съда да следи служебно за събюдаването им – практика, която е съобразени във въззивното решение и във връзка със задължителните указанията на ВКС, дадени при първото касационно разглеждане на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 1.08.2008 година по гр.д. N 91/2008 година на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.