О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 22.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1035 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „В. и к.” – Шумен ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя А. А. чрез адв. С. Й. С. от АК – Шумен срещу въззивно решение № 128/25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 244/2011 г. от Шуменския окръжен съд.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Д. Н. Ч. чрез адв. Ж. Й. Й. от АК – Шумен е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Д. Н. Ц. е поискал от съда да отмени заповед за уволнение № 1038/2010 г., за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „техник”, както и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете, като приел, че уволнението на Ц. по чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразно, тъй като той не заема ръководна длъжност в предприятието.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с които се обосновава изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с възприетото в решения на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК относно обхвата на правораздавателнатата власт на решаващия съд според чл. 269 ГПК и чл. 271 ГПК и следва ли съдът да се ограничи при произнасянето си само до въпросите, посочени във въззивната жалба.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос е от значение за постановения резултат, но не е налице твърдяното противоречие с приложените три решения на състав на Върховния касационен съд.
В Р-290-2010—ІV ГО по гр.д. № 759/2009 г. е разгледан случай, в който въззивният съд е излязъл извън предмета на спора – разгледал е спазването на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ при уволнение на работника, докато исковата молба, а и предмета на изследване е бил за незаконност на уволнението поради извършването му от лице без работодателска власт и липсата на подбор по чл. 329 КТ.
В случая, в исковата молба служителят е основал иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на твърдение, че няма договор за управление, какъвто е цитиран в заповедта за уволнение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, а и той не е ръководен кадър в предприятието.
Следователно, преценявайки доколко заеманата от Ц. длъжност „техник” попада в приложното поле на § 1, т. 3 ДР КТ, съдът не е излязъл извън предмета на спора.
Не е налице и идентичност в хипотезите, при които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и в това, предмет на проверка от ВКС по гр.д. № 1471/2009 г. В последното, съдът е бил сезиран с жалба, в която оплакването е за неточно приложение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като обяснението било поискано в заповедна форма. Въззивният съд, не е дал отговор на наведения довод за опорочено искане на обяснения преди уволнението, а е приел, че нарушението, за което били поискани обяснения, не било ясно посочено и така работникът бил лишен от възможност да вземе становище и да се защити. С касационното решение № 66-2010-ІV ГО съдът е изяснил, че след като страните не спорят, че обяснение е искано и, че на работникът е било известно във връзка с какви нарушения, то въззивната инстанция, в нарушение на чл. 269 ГПК е определила тези обстоятелства за спорни и се е произнесла по тях, вместо по оплакването в жалбата.
В случая, първоинстанционният съд е приел, че липсва сключен договор за управление в предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 ГПК и поради това, макар, че длъжността, заемана от Ц. била ръководна, е уважил исковете.
Във въззивната жалба работодателят е изложил оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост в извода, че липсва договор за управление на предприятието.
Въззивният съд, е приел, че такъв договор има. В качеството си на инстанция по същество, която трябва да постанови решение, с което да даде отговор законосъобразно ли е уволнението, въззивният съд е разгледал и останалите основания по исковата молба, а именно приложимостта на § 1, т. 3 ДР КТ. Тук няма нарушение на чл. 269 ГПК, защото в отговора си ищецът, като е възразил против въззивната жалба, отново е развил доводите си по заявеното оплакване, че длъжността, която заема, не е от ръководството на предприятието. Крайният резултат по първоинстанционното решение е в полза на ищеца и той няма правен интерес да го обжалва, а е недопустима в случая и жалба само против мотивите на пъвоинстанционния съд досежно приложението на пар. 1, т. 3 ДР КТ. В отговора по 263, ал. 1 ГПК той може да изложи съображения за правилността на крайния резултат /в случая за уважаване на исковете/ и по съображения, различни от първоинстанционния съд, щом не променя предмета на иска.
Представеното Р-960-2010-ІV ГО по гр.д. № 4551/2008 на ВКС няма отношение към поставения за разглеждане казус.
В цитираното решение е разгледан случай, при който въззивният съд е изключил от доказателствения материал доказателствено средство, без оплаквания на страните, включително и относно съществуването на факта, установен чрез същото доказателствено средство.
По настоящото дело, съдът е обсъдил всички относими и допустими доказателства и доказателствени средства, събрани и в двете инстанции.
Въпросът за влошаване положението на жалбоподателя няма как да се постави в случая, доколкото въззивният съд е потвърдил вече постановения негативен за работодателя резултат по материалноправния спор.
Въпросът може ли съдът да изключи от доказателствения материал длъжностната характеристика, както стана ясно, е неотносим към спора, защото съставът на Шуменския окръжен съд не е изключил това писмено доказателство от материалите по делото, обсъдил го е, но заключенията, до които е достигнал са различни от тези на първоинстанционния съд и на самия касатор.
Материалноправният въпрос дали длъжността „техник – В.” е от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ не е разрешен в противоречие с Р-442-2010-ІІІ ГО и Р-452-2000-ІІІ ГО, в които става реч за други длъжности, различни от тази, заемана от Ц.. И в двете решения на състави на Върховния касационен съд е даден принципен отговор по тълкуването на § 1, т. 3 ДР КТ, като е разяснено, че във всеки конкретен случай следва да се прави преценка за същността на трудовите функции и в този смисъл националният класификатор на професиите не е единствено меродавен; едно от възможните средства за установяване характера на длъжността е според същностните й трудови функции според длъжностната характеристика.
Въззивният съд не е дал противно разрешение, на така формираното принципно тълкуване. Оценката на длъжността „техник”, заемана от Ц. е извършена на базата на наличните по делото доказателства и с оглед легалното определение по § 1, т. 3 ДР КТ. По делото работодателят не е представил длъжностна характеристика за „техник В.”, а за „Технолог В., технически ръководител”, която е различна от заеманата от Ц.. Съдът, при липсата на други данни, е ползвал извлечение от щатното разписание, трудовия договор и шифъра по Националната класификация за професиите и длъжностите, като е приел, че работодателят не е доказал, че длъжността „техник” е от ръководството на предприятието.
По поставения материалноправен въпрос не е налице и противоречие с приложеното влязло в сила решение на Шуменския районен съд № 279/25.03.2011 г. по гр.д. № 96/2011 г. В него районният съд е преценявал доколко разписаните трудови функции за длъжността „технолок В., технически ръководител” са в приложното поле на § 1, ал. 3 ДР КТ. По обжалваното дело, съдът е изследвал характера на заеманата от Ц. длъжност, а тя е „техник В.”. Заключението, че тя не носи характеристиките на ръководство на предприятието, е мотивирано съобразно трайната съдебна практика.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 128/25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 244/2011 г. от Шуменския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: