2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
ГР. С., 05.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.06.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №3186/14 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. /АС/ по ч.гр.д. №645/14 г., с което, след отмяна на първоинстанционното, е осъден да заплати на Надежда Й. разноски от 1120 лв. за прекратеното поради оттегляне на заведения от последната иск по чл.69 СК съдебно производство. Прието е, че ответникът по иска – сега касатор, макар да е признал иска, е дал повод за завеждането му. Припознал е роденото през 2010 г. дете, чийто произход се търси по исков ред, едва в хода на процеса. Затова по арг. за противното от чл.78, ал.2 ГПК ответникът следва да понесе разноските по делото, като санкция за неоснователно предизвикания правен спор..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че въпросът – дължи ли ответникът разноски при прекратяване на делото, след като в чл.78, ал.4 от ГПК изрично е предвидено, че тогава има право на разноски – е решен от въззивния съд в противоречие с опр. по гр.д. №102/12 г. на второ г.о. на ВКС и опр. №438/09 г. на ВКС,ТК.
Двете определения са по приложението на чл.78, ал.4 от ГПК в общия случай. За разлика от тях, в настоящия случай въззивният съд е акцентирал на особеностите по чл.78, ал.2 ГПК –ответникът е дал повод за завеждане на делото, като не е припознал своевременно детето. След завеждане на делото е признал иска и е извършил припознаването с декларация с нотариално заверен подпис, съставена 5 месеца след отговора на исковата молба. Това е обезмислило воденото на иска, затова ищцата го е оттеглила и производството е било прекратено.
Законът предвижда освобождаването на едната страна от заплащане на разноски на другата само в чл.65, ал.2 ГПК, отм. / чл.78, ал.2 ГПК/. Това е случаят, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По разума на закона би могло да се приеме, че и ищецът може да бъде освободен от заплащане на разноски при отхвърляне на иска / респ. при прекратяване на делото поради оттеглянето му/, но само в случаите, когато ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска, но е изпълнил задължението си след като делото е било заведено. Поведението на ответника, довело до образуване на делото е виновно и затова той следва да понесе разноските по делото – р. №2541/59 г. на първо г.о., р. №998/65 г. на второ г.о. на ВС.
Настоящият случай е подобен, а обжалваното въззивното определение съответства на посочената по –горе практика по чл.65, ал.2 ГПК, отм. / чл.78, ал.2 ГПК/. Затова няма основание за допускане на обжалването му и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №645/14 г. от 26.02.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: