5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№380
София.03.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3562/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Е. М., срещу решение № 5896 от 01.08.2014 г. по в.гр.д. № 4856/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-В състав, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, 55 състав, постановено на 31.01.2013 г. по гр.д. № 4873/2012 г. за отхвърляне на предявения по реда на чл.415 ГПК срещу [фирма] иск за признаване за установено дължимост на сумата 15 246.68 лв. по договор № 7791/04.05.2005 г. за лизинг на лек автомобил, сключен между [фирма] и [фирма], в чийто права [фирма] се е суброгирало с плащането на застрахователно обезщетение в размер на 18 146.68 лв. по полица № 1640/09/621/40000001, ведно със законната лихва и разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 44762/2011 г. на СРС, 55 състав.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за недоказаност на застрахователно правоотношение с [фирма] поради непредставяне на застрахователната полица, към която е относим добавък № 67. Твърди идентичност на полицата, представена по делото пред първата инстанция и тази, към която е издаден добавък № 67 , като разликата в номерирането на полиците се дължи на факта на въвеждане на нова система на номериране на полиците в застрахователното дружество. Твърди, че представените през въззивния съд доказателства в тази насока не са преценени, нито са обсъдени допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с липсата на указания в доклада за установяване на сочената идентичност на полиците. От друга страна се поддържа, че неправилно е приложен КЗ, тъй като към момента на подписване на застрахователната полица и добавък № 67 към нея, е приложим ТЗ, а не чл.184 от КЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по следните правни въпроси: „1. Допустимо ли е при липса на указания в доклада на съда по чл.146 ГПК относно това, че за определени факти и обстоятелства не са посочени доказателства, съдът да отхвърли иска именно поради неустановеност на факти и обстоятелства, за което е могъл и е следвало да даде указания; 2. Следва ли въззивният съд да прояви активност, с оглед задълженията си по чл.7, ал.1 и чл.10 ГПК, като не е събрал сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства и 3. Допустимо ли е съдът да прилага разпоредбите на Кодекса за застраховането/ в сила от 01.01.2006 г./ при положение, че застрахователните правоотношения са възникнали през 2005 г., т.е. преди влизането му в сила”. Във връзка с поддържаните допълнителни предпоставки /посочени общо за всички правни въпроси/ касаторът се позовава на следните съдебни актове на ВКС: решение по гр.д. № 177/2010 г., II г.о., решение по гр.д. № 304/2010 г. III г.о., решение по гр.д. № 386/2009 г. III г.о. и решение по гр.д. № 268/2008 г., II г.о.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Т. Д., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е приел за недоказано сключването на застраховка „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски, която да покрива вредите от неизпълнението на договора за лизинг, сключен между [фирма] и ответника. В тази насока е преценил представената по делото полица № 10962146001, представляваща рамков договор, но не и писмен акт по чл.184, ал.1 КЗ, който да обективира валидно възникнало застрахователно правоотношение, въз основа на което застрахователят да дължи изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Приел е, че представеният добавък № 67, с който са застраховани вреди от неизпълнението на процесния лизингов договор за лек автомобил „Ситроен Д.”, рег. [рег.номер на МПС] , е към полица № 1640/09/621/40000001, а не към представената по делото рамкова полица. За недоказани са приети твърденията на ищеца за идентичност на двете рамкови полици. Направен е извод, че след като застрахователното дружество не се легитимира като застраховател по застраховка „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, то същият не е встъпил в правата на застрахования лизингодател по реда на чл.213, ал.1 КЗ и съответно не може да претендира заплащане на дължимото обезщетение от лизингополучателя.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси/ под № 1 и № 2 от изложението/ са неотносими към делото, а от друга страна те не могат да се приемат и за обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от изготвения от първата инстанция проект за доклад, без възражения на страните по него, обявен за окончателен в съдебно заседание на 26.06.2012 г. е, че съдията-докладчик, при разпределяне на доказателствената тежест, е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже възникнали облигационни правоотношения както по договор за финансов лизинг, така и по договор за застраховка, със съдържанието, твърдяно в исковата молба, плащане на застрахователно обезщетение по договора за застраховка и размера на вредите от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за финансов лизинг. С оглед представените с исковата молба писмени доказателства, вкл. и добавък № 67 към твърдяната полица, както и писмените доказателства по приложеното заповедно производство, за първоинстанционния съд не е съществувало задължение да указва на дружеството ищец, че не сочи доказателства за факти, за които следва да проведе пълно главно доказване. Следва да се има и предвид постановеното от въззивния съд определение в съдебно заседание от 12.12.2013 г., с което не са констатирани непълнота или грешка на първата инстанция, допуснати във връзка с доклада по делото и е отхвърлено искането на застрахователното дружество за приемане на доказателство за идентичност на представената в заповедното производство полица № [ЕГН] със застрахователна полица № 16400962140000001 към която е представения с исковата молба добавък. Съображенията на въззивния съдебен състав са основани на преклузията по чл.266, ал.1 ГПК да се сочат нови доказателства, неприложимостта на чл.266, ал.3 ГПК, предвид съответстващия на изискванията на чл.146 ГПК доклад на първата инстанция и липсата на задължение за съда да дава указание за доказателствената стойност на ангажираните доказателства. Посочено е изрично, че такова задължение е налице само когато страната не сочи никакви доказателства за твърдяни от нея факти, което в случая не е налице.
Съобразявайки посочените по-горе процесуални действия на първоинстанционния съд и на ищеца/сега касатор/ не би могло да се приемат за относими формулираните процесуалноправни въпроси, тъй като не се касае за задължение на въззивния съд да даде указания на застрахователното дружество, че за определени обстоятелства не сочи доказателства, нито пък се касае за несъбиране на посочени от страната доказателства в резултат на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. В тази насока извършените от въззивния съд процесуални действия при разглеждане на делото, съответстват на и на задължителните постановки по т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос относно приложимия закон към процесния застрахователен договор е относим към поддържаното основание за касиране по чл.281, т.3, предл. първо от ГПК, но не може да се преценява в производството по селектиране на жалбите. От друга страна, основните съображения на въззивния съд за отхвърляне на предявения положителен установителен иск са основани обаче на липсата на идентичност между представената рамкова полица и добавък № 67, който е към друга посочена полица и затова не би могло този въпрос да бъде преценяван като обуславящ, още повече, че не са налице съществени различия в регламентацията по Търговския закон за формата на застрахователния договор и тази, предвидена във влезлия в сила от 01.01.2006 г. Кодекс за застраховането, на който се е позовал въззивният съд, след конкретна преценка на съдържанието на представената по делото застрахователна полица и приетата необходимост за конкретизиране на лизинговия договор с издаване на добавък към рамковата полица.
Поради недоказаност на общата предпоставка за допускане на обжалването по поставените правни въпроси, не следва да се преценяват поддържаните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, още повече, че по процесуалноправните въпроси касаторът се позовава на решения, постановени преди обявяване на ТР № 1/20143 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5896 от 01.08.2014 г. по в.гр.д. № 4856/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-В състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: