3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№380
София,27.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2843/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1835 от 03.07.2015 г. по гр.д. № 4018/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, с което е оставена без уважение подадената молба за изменение на постановеното по делото решение № 937 от 08.05.2015 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Поддържа, че в производството по чл.623 ГПК се иска допускане на изпълнение на постановено от Първи районен съд – Б. Заключение за сумата 9 472 916.10 евро, което обуславя извод, че искът е оценяем и съответните дължими разноски следва да се изчисляват върху този размер, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 666 566 лв., алтернативно – в размер на 555 522 лв.
Ответникът по частната жалба – Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /A./ не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в рамките на указания от въззивния съд срок, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да отхвърли подадената по реда на чл.248 ГПК молба за изменение на постановеното въззивно решение в частта за претендираните от въззиваемата страна разноски, съдебният състав на Апелативен съд – София е преценил, че за осъществяваната защита в производството по екзекватура, по арг. от т.15 от Тарифата за държавните такси, се дължи възнаграждение в размер, определен по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на молбата за изменение на постановеното решение в частта за присъдените в полза на банката разноски в размер на 300 лв. е правилен, макар и по други съображения. В случая е приложима разпоредбата на чл.25 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по екзекватура, минималното възнаграждение за една инстанция е 300 лева. В хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК, в този размер следва да се определи и претендираното от молителя /сега частен жалбоподател/ юрисконсултско възнаграждение. При приложението на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25 от Наредба № 1/2004 г. не би могло да се преценяват доводите в жалбата във връзка с правната сложност на двустранното спорно производство, развило се пред въззивната инстанция, по искането за допускане на изпълнението на постановения от румънски съд съдебен акт. Такива доводи биха могли да бъдат предмет на обсъждане от съда само в хипотеза, когато съдът е сезиран с искане за намаляване на договорено и заплатено възнаграждение за адвокатска услуга по чл.78, ал.5 ГПК. В този смисъл следва да се съобразят и задължителните за съдилищата постановки по т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
При произнасяне по подадената частна жалба не се налага преценка на приложената към нея съдебна практика, тъй като определението на въззивния съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК/ т.24 от ТР № 6/2012 г./. Освен това, в приложените съдебни актове липсва произнасяне по разноски, дължими на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното, следва да се приеме, че правилно Софийски апелативен съд е отказал да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като не е налице основание за отмяна на постановения по реда на чл.248 ГПК съдебен акт.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1835 от 03.07.2015 г. по гр.д. № 4018/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: