3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№381
Гр.София, 16.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 738 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. В., [населено място] срещу решение № 192/12.04.2011г., постановено по т.д.№ 17/2011г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 87/25.06.2010г. по т.д.№ 273/09г. на Старозагорския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора против П. Т. Т., [населено място] и М. В. М., [населено място] за заплащане на сумата за разликата между 7032.22 лв. и 40000 лв. по предявения частичен иск, представляваща дял от дружественото имущество до прекратяването на членството му в СД “Т.-3-Т., М. и сие”.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към момента на прекратяване на членството на ищеца на 16.03.2009г., единственото имущество на събирателното дружество са били притежаваните дялове от капитала на [фирма]. На 24.03.2009г. останалите двама съдружници са продали притежаваните дялове за сумата от 32240 лв., а на 10.04.2009г. е вписано прекратяване и обявяване в ликвидация на дружеството. Разпределеното имущество на дружеството е в размер на 21096.65 лв., като в ликвидационното производство вземането на ищеца не е било предявено, а събирателното дружество е заличено от търговския регистър. Искът е уважен спрямо съдружниците за 1/3 част от получената сума при разпределението, формирана от продажбата на дружествените дялове от капитала на [фирма]. Въззивният съд е изложил съображения, че при прекратяване на участието в събирателно дружество не се прилагат по аналогия правилата на чл.125, ал.3 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, но в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на решение от 02.04.2007г. по т.д.№ 606/06г. на І т.о., като развива довода, че частта от имуществото на събирателното дружество следва да се определели по стойността на притежаваните дялове от капитала на дружеството с ограничена отговорност, изчислена въз основа на увеличеното му имущество.
В представеното решение на ВКС не е направен извод в посочения от касатора смисъл. По делото е било прието, че делът на съдружника правилно е определен като част от действителната стойност на имуществото на събирателното дружество, определена по пазарни цени, като са изложени и съображения, че не могат да се прилага по аналогия правилата по чл.125, ал.3 ТЗ за изчисляване на дела на напуснал съдружник от дружество с ограничена отговорност.
На следващо място, позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква обосноваване на значението на изрично формулиран правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такъв въпрос следва да е по тълкуването на законова норма, която е неясна или когато по прилагането й не съществува съдебна практика. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.97 ТЗ, като изрично е направил разграничение с уреждането на имуществените последици от прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Нормата на чл.125 ТЗ урежда правила, приложими в посочения по – горе случай, а не определя база за изчисляване на имуществото на търговското дружество или за остойностяване на дружествени дялове при извършено разпореждането със същите. Апелативният съд, в съответствие с нормата на чл.97 ТЗ, е определил размера на отговорността на съдружниците, като е присъдил сума, равняваща се частта на напусналия съдружник от продадените дялове и формираща имуществото на прекратеното събирателно дружество.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192/12.04.2011г., постановено по т.д.№ 17/2011г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.