4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 18.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2912 /2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Т. Х. срещу определение № 243 от 25.05.2017 г. по ч. гр. дело № 223/2017 г. на Сливенски окръжен съд.
Ответницата – Б. Р. Х. поддържа становище по същество, като намира частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение, с което е оставена без уважение частната жалба на П. Т. Х. против определение № 616 от 24.03.2017 г. на Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, с което е прекратено частично производството, образувано по искове, предявени от настоящия частен жалбоподател за упражняване на родителски права спрямо детето Р. П. Т., режим на лични контакти на детето и майката Б. Р. Х. и за заплащане издръжка на детето от майката Б. Р. Х. по гр. дело № 2947/2016 г. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че компетентен да се произнесе по исковете е съдът по обичайно местопребиваване на детето, което е в САЩ, [населено място]. Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото данни въззивният съд е приел, че от месец май 2015 г. обичайното местопребиваване на детето е в САЩ, [населено място], където страните са заминали, ответницата работи, а детето посещава училище. Освен това в обжалваното пред ВКС определение е констатирано, че на 22.05.2016 г. ищецът се е завърнал в Република България, след като е станало невъзможно съжителството със съпругата му, детето е останало при майка си, а на 13.07.2016 г. П. Х. е завел искова молба за прекратяване на брака, за упражняване на родителски права спрямо детето Р. П. Т., режим на лични контакти на детето и майката Б. Р. Х. и за заплащане издръжка на детето от майката Б. Р. Х., делото по която е било прекратено в посочената по – горе част. В съдебния акт на въззивната инстанция са изложени правни изводи, съдържащи съображенията на състава за приложение на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. и конкретно на чл. 5, ал. 2, която разпоредба изключва международната компетентност на българския съд, предвид новото обичайно местопребиваване на детето.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно липсата на международна компетентност за произнасяне по спора в частта, в която производството е прекратено. Излага доводи за това, че „Позоваването на Х. конвенция и Х. за правата на детето на О., както и практиката на българските съдилища, не са добра атестация за защита правата на българските граждани, когато се касае за страни български граждани и правата на дете, което е родено в България и е български гражданин все още”. Страната счита, че няма законова забрана, когато детето се намира на територията на друга държава и под чужда юрисдикция да се води същински исков процес за родителски права, когато ответната страна живее на територията на САЩ. Излагат се доводи за необоснованост на мотивите на въззивния съд.
ВКС в настоящия си състав намира, че от значение за изхода но спора е въпроса за определяне на международната компетентност на съда в производството, образувано по искове за упражняване на родителски права, режим на лични контакти на детето и за заплащане на неговата издръжка, при наличие на международен елемент в правоотношението. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдът е задължен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз /ЕС/, от международна конвенция, приета от Република България, или от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. За да се преценени, кое е приложимото право по спора следва да се даде отговор на посочения въпрос, конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. За споровете по искове за упражняване на родителски права, режим на лични контакти на детето, при наличие на международен елемент в правоотношението в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията/, ратифицирана със закон, приет от 40 – то Народно събрание на 18.01.2006 г. от Република България и по която страна е държавата, в която е последното обичайно местопребиваване на детето – САЩ. Този извод следва от разпоредбата на чл. 5 от цитираната конвенция. Според чл. 5, ал. 2 от Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава имат органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. По спора за издръжка при наличие на международен елемент в правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС се прилага КМЧП, предвид чл. 4 от цитираната по- горе Конвенция. Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако то е по – благоприятно за него, когато родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване – чл. 85, ал. 2 КМЧП. Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка. – арг. чл. 87, ал. 1 КМЧП. Изключенията от това правило, предвиждащи приложение на отечественото право на търсещия издръжка са в хипотезите, при които отечествено право на търсещия издръжка е по – благоприятно за него – чл. 87, ал. 1 КМЧП, когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава и когато приложимото чуждо право по ал. 1 и ал. 2 не допуска присъждането на издръжка. Следователно компетентни да се произнесат по спора за издръжка са съдебните органи на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка с изключенията, посочени в цитираните норми.
При дадения отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. Въззивният съд съобразявайки разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията законосъобразно е приел, че с оглед обичайното местопребиваване на детето в САЩ компетентни да се произнесат по спора относно упражняване на родителски права, режим на лични контакти на детето са съдебните органи на САЩ. В чл. 1 са очертани целите, които се реализират с приложението на Конвенцията и между тях са определянето на държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето, определянето на приложимото право, което следва да прилагат тези органи при упражняване на тяхната компетентност, определянето на приложимото право при родителска отговорност. Мерките, посочени в чл. 1, съгласно чл. 3, б. „а” от Конвенцията засягат упражняването на родителската отговорност. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията регламентира обичайното местопребиваване на детето, в случая това местопребиваване е в САЩ, [населено място], като критерий за определяне международната компетентност на съдебните органи, които следва да се произнесат по спора относно упражняване на родителски права, режим на лични контакти на детето. Въззивният съд съобразявайки разпоредбите на КМЧП законосъобразно е приел, че с оглед обичайното местопребиваване на детето в САЩ компетентни да се произнесат по спора за издръжката на детето са съдебните органи на САЩ. Обоснован е извода за неприложимост на изключенията от това правило, отразени по – горе, предвид обстоятелството, че родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, както и че по делото не е установено, че отечественото право на детето е по – благоприятно за него по отношение на иска за издръжка. Освен това спорът за упражняване на родителските права не е разрешен, за да се преценява кой е дължащият издръжка и има ли той обичайно местопребиваване в държавата, чиито граждани са търсещият и дължащият издръжка /чл. 87, ал. 2 КМЧП/. Искът за издръжка е насочен против Б. Х., чието обичано местопребиваване е в САЩ, [населено място]. При тези обстоятелства изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по исковете е правилен. Доводите на частният жалбоподател за нарушения на закона от въззивния съд са незаконосъобразни и не обосновават становището му за неправилност на обжалвания съдебен акт.
С оглед на всичко изложено по – горе настоящият състав приема, че определението на въззивния съд е правилно, поради което следва да се потвърди.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 243 от 25.05.2017 г. по ч. гр. дело № 223/2017 г. на Сливенски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 243 от 25.05.2017 г. по ч. гр. дело № 223/2017 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: