Определение №381 от 40311 по ч.пр. дело №354/354 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 381
 
     София, 13.05. 2010 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
                                              Председател: Таня Райковска
                                                     Членове: Дария Проданова
                                                                      Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията   Проданова   ч.т.д. № 354 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.229 ал.1 т.7 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. В. Ч. срещу О. № 1* от 23.09.2009 год. по ч.гр.д. № 2079/2009 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено определението от 23.04.2009 год. по т.д. № 37/2007 год. на Софийския градски съд с което е спряно на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр.чл.64 ал.2 ЗПРПМ производството по делото до произнасянето на П. ведомство по искането на „В”А. за обявяване недействителността на патент № 432 за полезен модел „П”, чийто притежател е Е. Ч.
Съдилищата са обосновали тезата си с това, че специалната разпоредба на чл.64 ал.2 ЗПРПМ изрично предвижда спирането на съдебните спорове за патентна закрила до произнасянето на патентното ведомство.
Искането на Е. В. Ч. за касиране на определението се основава на тезата, че производството по делото вече е било спирано на това основание и въззивния съд е отменил определението. Позовава се и на това, че искането към П. ведомство не изхожда от ответника по иска „В”АД.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.3 т.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол Е. В. Ч. основава на твърдението, че оставянето в сила на определението би създало противоречива съдебна практика (с оглед предходното спиране на производството), както и че актът на САС решава въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран.
Хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Както неколкократно е имал случай да посочи ВКС, с ГПК-2007 год. законодателят е предвидил стеснен касационен контрол, като приложното му поле е само по отношение на два типа въззивни определения с които съдът се е произнесъл по обуславящ крайните изводи материалноправен или процесуалноправен въпрос и то при наличието на изчерпателно изброените в т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК предпоставки. Няма валидно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а предходното произнасяне на САС по определението за спиране няма отношение нито към хипотезата на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, нито към т.2 на същите член и алинея.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 1* от 23.09.2009 год. по ч.гр.д. № 2079/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 

Scroll to Top