1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
ГР. С., 29.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1649/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ЗК „В.”,[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №274/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗК „Т.”,[населено място] искове по чл.55 от ЗЗД, вр.с пар.29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – за сумата от 14 037 лв., която ищцовата ЗК в качеството на пълномощник на членуващите в нея правоимащи в заличеното ТКЗС –с. Т., претендира като полагаща им се част от продажната цена на техни недв. имоти, получена от ответника, като упълномощено лице по пар.29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по сключените от последния продажби.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ЗЗД. Намира, че по въпроса дължи ли се на правоимащите сумата, получена при продажбата на техни имоти от упълномощеното лице и непредададена им от него, въззивното решение противоречи на ППВС №1/79 г., издадено по някои въпроси на неоснователното обогатяване.
Според касатора, отношенията между упълномощител и упълномощен, когато между тях няма договор, следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване. Пълномощникът, който е получил парична сума / или каквото и да е благо/ за упълномощителя, и не му го е предал, дължи това на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД. В случая обаче искът е отхвърлен от ОС не поради неприложимост на института на неоснователното обогатяване в отношенията между страните, а поради недоказаност на предпоставящите го обстоятелства, така, както ги твърди ищецът / касатор/ – че ответникът е упълномощено лице по пар.29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че продадените имоти са част от активите на заличеното ТКЗС, подлежащи на разпределение между правоимащите по чл.27 от ЗСПЗЗ.
Доводите за необоснованост на решението и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила от ОС, поради необсъждане на представени доказателства – протокол от 7.05.97 г. / л.125/, ВКС не разглежда в това производство.
Не се установява соченото като основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК противоречие със задължителна практика при решаване на поставения материалноправен въпрос, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №274/10 г. от 10.08.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: