О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 381/17.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3056 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 435/ 30.10.2014 г. по гр. д. № 140/ 30.10.2014 г, с което Софийски окръжен съд потвърждава решение № 203/ 22.11.2013 г. по гр. д. № 1177/ 2012 г. на Районен съд – Елин Пелин в частта, с която е уважен искът за делба по отношение на първия етаж над сутерена на сградата, построена в делбения поземлен имот.
Решението се обжалва от касаторите В. С. А., М. В. М.-П. и Т. В. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса: Какъв е критерият, по който се приема, че едно лице владее имота като свой собствен, а не е владелец за собствената си част и държател на частта на останалите съсобственици. Касаторите обосновават общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като считат, че въпросът е включен в предмета на делото, обуславя изводите на въззивния съд и допускането на решението до касационен контрол е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От ответниците по касационната жалба В. М. К., Р. М. Т. и С. М. П. не постъпват писмени отговори.
Обжалваното решение е по допускане на делбата. Към решението по чл. 344, ал. 1 ГПК (в първата фаза на делбата) имуществото няма парична оценка и ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК не се прилага. Следователно касационните жалби са с допустим предмет. Касаторите имат интерес от обжалване. Въззивното решение отрича основателността на тяхното възражение, че по давностно владение са придобили правото на собственост върху едно жилище в съсобствената сграда. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбите са редовни и допустими, но поставеният от касаторите въпрос не обуславя изводите на въззивния съд според резултата, постигнат с обжалваното решение.
Въззивният съд е приел, че съсобствеността върху застроения със сградата УПИ е възникнала по наследствено правоприемство. Приел е, че сградата се състои от сутерен и първи етаж, но цялата не отговаря на нормативните изисквания за едно- или двуфамилна жилищна сграда. Така с решението е изключена материалната легитимация на касаторите като собственици на жилищен обект, който да е разположен на първия етаж от тази сграда.
Въпреки това въззивният съд е изследвал верността на твърденията за осъществявано от касаторите владение върху етажа. Предвидил е възможността това да доведе до по-големи дялове в съсобствеността от тези, които следват по наследствено правоприемство. Според въззивния съд наследственото правоприемство опровергава презумпцията на чл. 69 ЗС, а това го задължава да приеме, че към първоначалното установяване на фактическата власт върху етажа касаторите са владелци на своите идеални части и държатели на идеалните части на останалите съделители в сградата. При това положение въззивният съд е поставил в тяхна тежест да докажат, че са предприели едностранни действия на открита демонстрация на отричане на владението на останалите съделители и така да са превърнали държането на чуждите идеални части във владение за себе си в обем, който надхвърля придобитите по наследственото правоприемство. След съвкупна преценка на събраните доказателства – и писмени, и гласни – въззивният съд е изключил такава възможност.
Настоящият състав на ВКС не намира, че поставеният въпрос има значение за мотивите, при които с решението е изключена материалната легитимация на касаторите като собственици на жилище на първи етаж от съсобствената сграда. Дори да се приеме, че въпросът има значение за втората група мотиви, касационното обжалване на въззивното решение отново не следва да се допуска. Въззивният съд е развил втората група мотиви, без да съобрази противоречието, в което е изпаднал по причина на ограничения предмет на въззивно обжалване. В своята въззивна жалба касаторите изрично са посочили, че обжалват първоинстанционното решение само в частта, с която е уважен искът за делба на първия етаж над сутерена на съсобствената сграда. Не са направили оплакване, че с първоинстанционното решение неправилно са определени дяловете на съделителите в цялата сграда, защото първата инстанция не е съобразила, че касаторите са уголемили своите дялове от съсобствеността в сградата, придобити по наследствено правоприемство, чрез владение на първи (надсутеренен) етаж. Изложеното е изключило компетентността на въззивния съд да разсъждава върху последиците от подобна възможност. Това изключва възможността решението да бъде допуснато до касационно обжалване, но не обуславя неговата допустимост. Несъответствието в предмета на въззивно обжалване и в предмета на произнасяне от въззивния съд е проявено единствено в мотивите, но не и в диспозитива на решението. Диспозитивът на решението, а не неговите мотиви проявяват правораздавателната дейност на съда. Това важи и за въззивното решение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 435/ 30.10.2014 г. по гр. д. № 140/ 2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.