О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София 01.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 170 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от П. И. Н. -чрез процесуалния й представител-адвокат К. против решение № 374 от 08.01.2008г.по в.гр.д. № 109 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение № 216 от 25.10.2006г. по гр.д. №4685/2004г.на Районен съд София в частта относно развода,родителските права и семейното жилище и е обезсилено същото решение в частта по Закона за домашното насилие /ЗДН/ като недопустимо,като в тази част производството е прекратено.
Срещу така постановеното решение са подадени и касационна,и частна жалба.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Твърди,че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС,относно съществения процесуално-правен въпрос- за нарушаване правото на защита на страната,което обосновава с недопускане на повторен разпит на свидетели и нарушение на разпоредбите на чл.186 и чл.188 от ГПК/отм./Като се позовава на Решение № 280 от 4.04.2000г.по гр.д. № 801/99г.на І г.о. на ВКС и Решение № 259 от 27.04.2000г.по гр.д. № 1285/99г.на V г.о. на ВКС твърди,че въззивният съд не може да откаже разпит на свидетели с мотива,че те вече са разпитвани пред първата инстанция. За твърдяните нарушения на чл.186 и чл.188 ал.1 от ГПК/отм./се позовава на Решение № 988 от 27.09.2000г.по гр.д. № 188/00г.на ІІ г.о. на ВКС, Решение № 920 от 27.09.2000г.по гр.д. № 44/00г.на ІІ г.о. на ВКС и Решение № 383 от 18.05.1999г.по гр.д. № 95/99г.на ІІ г.о. на ВКС. Относно посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- не сочи съществен нито процесуално-правен,нито материално-правен въпрос,решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а излага доводите си за неправилност на постановеното въззивно решение.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Твърди,че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС,относно съществения процесуално-правен въпрос- относно допустимостта на произнасяне от страна на съда в брачното производство- по реда на Закона за домашното насилие /ЗДН/ без да е налице наведени за това доводи във въззивната жалба. Позовава се на Решение № 1* от 13.01.2000г.по гр.д. № 592/99г.на ВКС, Решение № 121 от 20.07.2001г.по гр.д. № 1316/00г.на ІV г.о. на ВКС и Решение № 3* от 20.11.1959г.по гр.д. № 6984/59г.на І г.о. на ВКС,както и на определение № 8* от 17.09.2005г.по адм.д. № 5866/05г.на ІІІ отд.на ВАС. Иска-в тази част решението да бъде отменено,а въпросът решен по същество от касационната инстанция.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадените жалби.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
По подадената касационна жалба:
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен,като разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите,а произтичат от психическо заболяване на ищцата. За последната е било установено по делото,че е прекарала психотично състояние- П. психоза,което е започнало през 2002г.и е персистирало до началото на 2007г.,когато е започнала и поддържа антипсихотично лечение. Към момента на постановяване на въззивното решение е установено,че тя е в стабилна терапевтична ремисия,но при прекъсване на лечението е възможно възвръщане на болестните симптоми. Относно упражняването на родителските права- въззивният съд е приел,че бащата следва да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Х,тъй като той познава нуждите и потребностите му, тъй като след фактическата раздяла с майката/на 15.10.2004г./ детето,заедно с по-големия му пълнолетен брат живеят при него,където детето се чувства сигурно и спокойно,както и поради силната привързаност на детето към брат му и изявеното от него желание да не се променя средата и начина на живот,с който е свикнал. Относно ползването на семейното жилище,съдът е счел,че следва да бъде предоставено на бащата,защото той се грижи за родените от брака деца,ищцата се е изнесла в друг имот-също съпружеска имуществена общност,а жилището не позволява да се ползва поотделно от двамата съпрузи.
При така изложените данни-поставеният от касатора въпрос е съществен,тъй като е свързан с правото на защита на страната. Същият обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
С въззивната жалбата –страната е направила искане за повторен разпит на трима свидетели,които са били разпитани пред първата инстанция/пълнолетния син на страните Г. Н. ,съседка на страните и на двата притежавани от тях имота-на ул.”Слатина” и на ул.”П. Богдан”- С. М. и И. да е конкретизирано дали става въпрос за лелята на ищцата- А. И. или за майката- В. И. /. Искането с правно основание чл.205 от ГПК/отм./е било мотивирано с „необходимостта от пълно изясняване на фактическата обстановка по делото”. Съдът е отказал да го уважи,като се е обосновал с наличие на многоброен доказателствен материал и липса на необходимост. С така постановеният отказ не е засегнато правото на защита на страната,защото съгласно чл.205 ал.1 от ГПК/отм./въззивинят съд може да разпита отново свидетели само, ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Касае се за законоустановена възможност,упражняването на която се преценя от съда съобразно конкретните данни по делото и съобразно единствения посочен в закона критерии-необходимост от придобиване на непосредствени впечатления от страна на съда. Посочените от касаторката решения на ВКС са несъотносими, тъй като те не са непосредствено свързани с приложението на нормата на чл.205 от ГПК/отм./ и тъй като даденото в тях разрешение не е в противоречие с приетото от въззивния съд.
Не е допуснато твърдяното нарушение на чл.186 и чл.188 ал.1 от ГПК/отм./ Въззивният съд е приключил устните състезания и е пристъпил към постановяване на решение след като е изяснил делото от фактическа страна,като при постановяване на акта си –е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и въз основа на приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. При наличие на общо осем експертизи по делото-три съдебно-психиатрични на д-р Щ, съдебно-психологическа на д-р К,тройна съдебно-психологическа на д-р К,д-р П. и д-р Б,тройна съдебно-психиатрични на д-р Щ,д-р В. и д-р К/ с особено мнение на д-р К/, съдебно-психологическа на д-р М съдебно-психиатрична на д-р С, правилно въззивният съд е отменил определението си за допускане на нова тройна съдебно-психиатрична експертиза/девета по ред/. Правилно и при наличие на общо разпитани шест свидетели /Н. ,Михайлова, А. И. ,Димитров, Г. , В. И. / съдът е отказал да допусне нов,още повече че не е посочено,дали с него страната се е домогнала да установи нови обстоятелства. Посочените решения на ВКС-освен,че не съставляват задължителна практика, са и несъотносими,тъй като конкретните обстоятелства по тях не съвпадат с настоящите.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема,че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и соченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Следователно- подадената касационна жалба е недопустима.
Недопустима е и подадената частна жалба:
Твърдението за наличие на произнасяне от страна на съда в брачното производство- по реда на ЗДН без да е налице наведени за това доводи във въззивната инстанция е невярно. С нарочна молба,входирана в СГС под № 8* на 15.12.2006г.- страната е направила искане за произнасяне по Закона за домашното насилие,като във връзка с това е посочила и доказателствените си искания. Същото искане е поддържала и в заседанията на 5.07.2007г.и на 11.12.2007г. Срещу него е постъпило и възражение от противната страна, входирано на 3.01.2007г. При тези данни –поставеният от страната въпрос за допустимостта на произнасяне от страна на съда в брачното производство- по реда на ЗДН без да са налице наведени за това доводи – не може да бъде съществен,тъй като не отговаря на фактите по делото. При това положение и с оглед на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК,която предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос,настоящият съдебен състав,намира частната жалба за недопустима.
С оглед но горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 374 от 08.01.2008г.по в.гр.д. № 109 по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.