О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 13.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 920/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Д. [населено място], подадена чрез адв. И. Б., срещу въззивно решение
№ 1885/17.11.2015год. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.
№ 2493/2015год., с което е потвърдено Решение № 3045/08.07.2015 год., постановено по гр. дело № 2062/2015г. по описа на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Й. Д. иск срещу [фирма] за заплащане на сумата от 9237,00 лв., представляваща имуществени вреди причинени от неправомерно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 04.02.2013г.-22.02.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.02.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, като поддържа, че първоинстанционният съд при изготвяне на своя доклад не е дал точни и ясни указания на страните при разпределянето на доказателствената тежест и отделянето на спорното от безспорното, поради което не обърнал специално внимание на представената от ответната страна декларация, подписана от ищеца, за която същият изтъква конкретни пороци. Релевира довод, че въззивният съд погрешно приел, че между страните не съществува спор относно обстоятелството, че трудовата книжка не е върната от ответника на ищеца. Излагат се съображения за неправилен анализ на събраните свидетелски показания, извършен от въззивния съд. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало служебно да назначи експертиза, която да установи истинността на оспорената декларация, както и, че липсата на процесуална активност от страна на въззивния съд е съществено процесуално нарушение, обусловило погрешния му извод за недоказаност на ищцовите твърдения. Позовава се на съдебна практика, обективирана в Решение № 1/30.01.2015год. на ВКС, II т.о. по т. д. № 52/2014год.,Решение № 268/2012год. на ВКС, II г.о. по гр. д. № 479/2012год., Решение № 444 от 15.06.2010г. по гр. д. № 827/2009г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 519 от 09.01.2012г. по гр.д. № 1741/2010г. на ВКС, IV г.о., за която счита, че ако е била съобразена от въззивния съд, същият би достигнал до различни правни изводи и да приложи правилно материалния закон.
Ответната страна [фирма] в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното :
Касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съдът съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неправомерно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 04.02.2013г.-22.02.2015г.
Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „оператор радиопредавателни съоръжения” и същото е прекратено със заповед № 14/08.05.2013г. на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ. В представената по делото декларация, която е приета от пълномощник на ответното дружество на 06.12.2011г. се обективира изявление на ищеца, с което същият декларира, че от [фирма] му е издадена трудова книжка и му е връчена за лично съхранение. Съдът е заключил, че след като ищецът, чиято е доказателствената тежест, съобразно чл. 193, ал.3 ГПК, не е установил неавтентичността на оспорената декларация, то от обективираното в същата се достига до извода, че трудовата книжка на ищеца е върната в негово владение преди прекратяване на трудовото правоотношение. Не се установило в процеса трудовите книжки на работещите при ответното дружество служители да се съхраняват при последното. От показанията на свидетелите С. и Д., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, не може да обоснове категоричен извод в тази насока. Достига до съждението, че след като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата книжка на ищеца не се е намирала у работодателя, същият не би могъл да впише в нея данните, съобразно изискването на чл. 350 ГПК, тъй като за изпълнение на вменените му задължения се нуждае от съдействие от страна на работника, който следва първо да му предостави трудовата книжка. Изложеното е обусловило решаващия извод на съда за липса на основание за ангажиране на отговорността на работодателя.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора. В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си същият не формулира изрично и ясно конкретен правен въпрос, а развива доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението. По съществото си тези доводи са касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК и като такива са относими към и подлежат на преценка във втората фаза на касационното производството, но не могат да обосноват извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. При отсъствие на обща предпоставка не се дължи произнасяне по наведените допълнителни такива от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. С оглед липсата на отправено искане в този смисъл, такива не се следват и на ответната страна.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 1885/17.11.2015год. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.
№ 2493/2015год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: