3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София, 16 септември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2790 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Н. срещу определение № 347/23.05.2019 г., постановено по частно гр. дело № 217/2019 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1099/04.04.2019 г. по гр. дело № 2291/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателката за освобождаването ? от заплащането на държавна такса за разглеждане на подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила решение № 219/08.01.2019 г. по гр. дело № 2775/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС.
За да постанови обжалваното въззивно определение, апелативният съд е установил от декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателката, удостоверение от НОИ-ТП-Варна и служебна бележка от „Ал антик енд голд“ ЕООД, че жалбоподателката е на 38 години, а домакинството ? се състои от нея и трите ? деца. От извършената от първоинстанционния съд справка в търговския регистър е приел за установено и че жалбоподателката е едноличен собственик на капитала и управител на „М.“ ЕООД. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че представената по делото декларация е некоректна, тъй като жалбоподателката не е декларирала участието си в търговското дружество и в управлението на същото, както и че макар по делото да е установен получаваният от нея размер на обезщетенията за бременност, раждане и отглеждане на дете, съдът не може да направи преценка за доходите, които тя би могла да получава от търговската дейност на дружеството и по договора за управление на същото. Обсъден е и фактът, че притежаваните от жалбоподателката недвижими имоти са на значителна стойност, като вписаните възбрани върху тях не препятстват възможността за реализиране на доходи. В заключение апелативният съд е намерил за законосъобразен крайния извод на окръжния съд, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването на жалбоподателката от внасянето на дължимата от нея държавна такса.
Частната касационна жалба срещу така постановеното въззивно определение е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд. В жалбата, предвид и уточнението ?, приподписано от процесуалния пълномощник на жалбоподателката – адв. В. Й., се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната касационна жалба (също приподписано от адв. В. Й.), като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че при постановяване на обжалваното определение съдът се произнесъл „очевидно неправилно по процесуалноправен (технически) въпрос“. Такъв въпрос, обаче не е формулиран от страна на жалбоподателката, а вместо това се преповтарят част от оплакванията за неправилност на изводите на въззивния съд; като очевидно неправилен се сочи крайният му извод, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването на жалбоподателката от внасянето на дължимата от нея държавна такса.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (този въпрос да е разрешен с обжалвания акт в противоречие с практиката на ВКС, на КС или на СЕС, или въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото). Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може служебно да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато е очевидно неправилно.
В случая от страна на жалбоподателката не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито по какъвто и да било начин е наведено някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Както стана ясно, оплакванията за неправилност на обжалваното определение, преповторени в изложението към частната касационна жалба, не са основание за допускане на касационното обжалване. Напълно несъстоятелен е и доводът за очевидна неправилност на крайния извод на въззивния съд. При установените по делото обстоятелства, че както пред първата, така и пред въззивната инстанция жалбоподателката не е декларирала участието си в търговското дружество и в неговото управление, както и доходите си от тази дейност или липсата на такива (доказателства в тази връзка е недопустимо да се сочат и представят за първи път едва пред касационната инстанция), в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е приел, че е в невъзможност да извърши цялостна преценка за доходите на жалбоподателката, респ. – че не са налице законоустановените предпоставки за освобождаването ? от внасянето на дължимата държавна такса. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая и служебно не намира основание за допускане на касационното обжалване, в която и да било от хипотезите на чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 347/23.05.2019 г., постановено по частно гр. дело № 217/2019 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: