4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 20.06.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Геника Михайлова
Гергана Никова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2292 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Л. от [населено място] и В. Д. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 23.02.2016г. по в.гр.д.№895/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. В. и И. Х. Л. срещу Г. Д. Д. и Х. И. Д. иск за делба на дворно място от 934кв.м., представляващо УПИ III-649 в кв.65 по плана на [населено място], [община].
В изложението към подадената касационна жалба , наименовано допълнение към касационната жалба, се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността във въззивното производство да бъдат приети нови доказателства като сравнителен материал с оглед искането за изслушване на нова графологична експертиза, както и по въпроса за вида и характера на извършеното от наследодателя разпореждане, наименовано „разписка“ с оглед правоспособността на лицето да завещава.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите Х. И. Д. и Г. Д. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване .Съображенията за това са следните:
В. Д. В. и И. Х. Л. са предявили срещу Г. Д. Д. и Х. И. Д. иск за делба на недвижим имот с твърдението, че при предходно делбено производство, приключило през 2013г., не е участвала като съделител И. Х. Л. по причина, че завещание на В. К. Д. /наименовано „разписка“/ в нейна полза е открито след приключване на делбеното производство.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Посочено е , че по делото е представен документ, наименован „разписка“, в който е посочено, че В. К. Д. с подписа си удостоверява, че на 08 юли 1986г. е получил в брой сумата 2000лв. от В. Д. В., с която завещава парцел III с урегулирана площ от 1004кв.м. с построената в него жилищна сграда при съседи В. и Х. В., Д. Доков Д. и блок на ТКЗС, като сумата от 2000лв. го удовлетворява за издръжката и гледаното му до смъртта му и заявява, че след смъртта му същият имот да бъде наследен от В. Д. В. и И. Х. П..
Прието е, че независимо от наименованието „разписка“ при липса на изискване на закона за използване на сакраментални изрази, специални термини, следва, че завещанието се съставя в свободна форма, съобразно с разбирането на завещателя и неговата възможност за писмено изразяване и не е необходимо да се поставя заглавие, нито да се сочат съображения в документа. Изложени са съображения, че завещанието по своята правна същност е доброволен едностранен безвъзмезден отменим формален акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си, като волеизявлението за прехвърляне на собствеността по възмезден начин е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието. Прието е, че представеният документ съдържа клауза, че срещу получаване на сумата от 2000лв. за бъдеща издръжка и гледане Д. извършва завещателно разпореждане, което обосновава извод за нищожност на разпореждането. Прието е, че в случая не се касае за възнаградителен мотив, тъй като изрично е изявена воля сумата да се ползва за в бъдеще време до смъртта на В. Д..
Прието е също така, че не може да се приеме, че е налице завещателно разпореждане и по причина, че от заключението на вещото лице Д. се установява, че подписът не е на лицето В. Д., с което е доказано направеното от ответниците оспорване истинността на документа. Възраженията във въззивната жалба, че е следвало да се допусне нова съдебно-графическа експертиза въз основа на намерените от въззивниците нови документи е прието за неоснователно, поради което е оставено и без уважение от въззивния съд, тъй като е настъпила преклузия по чл.266, ал.1 ГПК за сочене на нови доказателства, респ. сравнителен материал. Посочено е, че за въззивния съд съществува забрана да допуска нова експертиза, тъй като сравнителният материал е съществувал към момента на разглеждане на първоинстанционното производство и при грижливо упражняване на процесуалните права от страна на въззивниците те са могли да посочат местата, на които вещото лице да намери друг сравнителен материал или да го представят. Посочено е също така, че въззивниците не са обосновали и доказали причини, поради които не са могли да намерят и представят допълнителния сравнителен материал.
Прието е също така, че въз основа на решение от 15.02.1990г. по гр.д.№449/1989г. по описа на РС-Ботевград е обезсилен н.а.№154/1986г. и са признати за собственици на имота Кула Д. Д., Г. Д. Д. и М. Д. Д., наследници на С. М. Д., което обосновава извода, че В. Д. не е бил собственик на процесния имот.
Основният материално-правен въпрос по делото е представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване на нуждите му от издръжка до края на живота му , както и че завещава свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице. Така поставеният въпрос с оглед своята специфичност обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по този въпрос липсва трайно установена съдебна практика, а значението му за изхода на конкретния правен спор е съществено.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса налице ли е хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради което прави искане за допускане на нова съдебно-графическа експертиза. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва трайно установена съдебна практика по приложението на чл.266, ал.2 ГПК при направено искане за приемане на нов сравнителен материал и изслушване на нова графологична експертиза. Въпросът би имал значение при разрешаването и на други спорове, което обосновава наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание.
Поради това настоящият тричленен състав на Първо ГО приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, като с оглед даденото в т.1 на ТР 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС тълкуване за правомощията на ВКС в производството по чл.288 ГПК поставените въпроси са уточнени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.02.2016г. по в.гр.д.№895/2015г. по описа на Софийския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: