Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1220_11_opr_288_329kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
С., 22.03. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1220 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т.-м. п.ц.” В., срещу въззивно решение от 25.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 778 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 31.03.2011 г. по гр.д. № 16431 /2010 г. на Варненски районен съд, в частта, с която са уважени искове на П. П. Ж. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ – признато е за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед от 13.09.2010 г. поради съкращаване на щата, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „оркестрант-инструменталист-солист” и ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2,591.01 лева за част от шестмесечния период през който е останала без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба; с което първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът по чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер (2,591.01 лева) до пълния предявен размер 3,758.40 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и за тази разлика – за сумата 1,167.39 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, и в частта, с която жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна П. П. Ж. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е уволнена поради съкращаване на щата, че спорният по делото въпрос е дали работодателят е извършил подбор съобразно критериите, посочени в чл.329 КТ, че относно законосъобразността на подбора са събрани гласни доказателства от член от комисията, която е следвало да извърши подбор, от които е установено, че свидетелят не е участвал в процедурата, а само е подписал изготвен документ, че са събрани гласни доказателства и за уменията на ищцата, които се отнасят до квалификацията и до нивото на изпълнение на работата спрямо останалите, участващи в подбора, от които е установено, че ищцата има по-високи професионални качества спрямо останалите и че е изпълнявала безупречно работата си. От изложеното и при приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест съдът е приел, че отразените в протокола на комисията за подбор на работодателя, който е частен свидетелстващ документ, констатации, следва да се докажат с допустимите процесуалноправни средства, но работодателят не е представил доказателства въз основа на какви факти са формирани изписаните в таблицата на протокола точки, както и за действително извършения подбор, както е оформен в представените документи. Съдът е обосновал крайния извод, че не е извършен законосъобразен подбор, което е обусловило незаконосъобразността на уволнението, което обосновава основателността на първия иск, съдът е изложил изводи и за наличието на предпоставките за уважаването на останалите два иска.
Жалбоподателят е извел следните материално-правни въпроси:
дали съдебният контрол на извършения подбор по чл.329,ал.1 КТ обхваща фактическата преценка на работодателя за нивото на професионалните и практически качества и умения, въпреки, че са съставни на критерия квалификация, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, и
дали съдебният контрол на извършения подбор по чл.329,ал.1 КТ обхваща практическата преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, че оценката на работодателя на работата на включените в подбора лица е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, отразена в решение № 14 от 10.02.200 г. по гр.д. № 4322 /2008 г, на ІІІ г.о. и решение № 287 от 16.07.2010 г.по гр.д. № 90 /2009 г., на ІV г.о.. Жалбоподателят твърди, че противоречието с посочените съдебни решения обосновава основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Въпросите са обуславящи, но са разрешени от въззивния съд в съответствие с разрешението, прието с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС, според което преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по–висока квалификация и работи по–добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. С приемането на тълкувателното решение противоречията в практиката по приложението на чл.329,ал.1 КТ са преодолени и тя е уеднаквена.
Поради разрешаването на изведените правни въпроси с тълкувателно решение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а поради съответствието на разрешението на изведените правни въпроси от въззивния съд с това в тълкувателното решение, не са налице основания и по чл.280,ал.,т.1 и т.2 ГПК. Т.е не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна П. Ж. иска да и бъдат присъдени направените разноски, но не е представила никакви доказателства за това, че е уговорила или заплатила разноски в касационното производство, поради което и съгласно чл.78 ГПК не са налице основания за осъждане на жалбоподателя да заплати на П. Ж. разноски за касационното производство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 25.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 778 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Разноски не се присъждат.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.