О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София, 5.11. 2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:
Председател: ТЕОДОРА НИНОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 1586 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд № 1989/16.01.2008 г. по ч.гр.д. № 5093/2007 г., В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено определение от 11.05.2007 г., съдържащо се в решение от същата дата по гр.д. № 1666/2005 г. на Софийския районен съд, 54 с-в, с което е прекратено производството по делото като недопустимо по предявения от П. С. П. от гр. С. в делбеното производство инцидентен установителен иск, че към 19.05.2004 г. тя е била изключителен носител на правото на собственост върху делбените имоти.
Недоволна от определението на СГС в тази част е жалбоподателката П. С. П. от гр. С., която го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
С разпореждане от 07.07.2008 г. председателят на Пето гражданско отделение на ВКС е върнал преписката на въззивния съд с указания за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След връщането на преписката, въззивният съд с разпореждане от 11.08.2008 г. е уведомил жалбоподателката в седмичен срок да отстрани недостатъците на частната си жалба, а именно същата да се приподпише от адвокат и се представи пълномощно, което е сторено с молба от 15.09.2008 г. С молбата-допълнение към частната жалба, депозирана на 08.05.2008 г., жалбоподателката е посочила, че съществения “материалноправен и процесуалноправен въпрос е, има ли право тя да предяви в делбеното производство преюдициални инцидентни установителни искове”, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и е приложила определение № 196/06.03.2006 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отд. по ч.гр.д. № 473/2006 г. и решение от 11.05.2007 г. по гр.д. № 1666/2005 г. на Софийски районен съд, 54 с-в, без данни, че тези съдебни актове са влезли в законна сила. Нещо повече, те са постановени във връзка със спора и прекратителната част на решението е била предмет на обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е прекратил производството по делото по предявения от П. С. П. в делбеното производство инцидентен установителен иск, че към 19.05.2004 г. тя е била изключителен носител на правото на собственост върху делбените имоти по силата на саморъчно завещание, което я прави универсален наследник на имуществото на починалия наследодател, поради липса на правен интерес, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Това е така, тъй като за разрешаването на спора за делба на недвижимите имоти е без значение обстоятелството дали някой от съделителите е бил изключителен собственик на същите имоти в минал момент, защото съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК/отм./ в делбеното производство съдът е длъжен да установи кой е собственик или кои са съсобственици на имотите към момента на приключване на устните състезания по първата фаза на делбата, обстоятелство изключващо правния интерес от предявяване на този инцидентен установителен иск, което го прави процесуално недопустим.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че съществения процесуалноправен въпрос, макар и да не е посочен изрично от жалбоподателката е, налице ли е правен интерес от предявяване на инцидентен установителен иск в делбеното производство относно факта, че към 19.05.2004 г. тя е била изключителен носител на правото на собственост върху делбените имоти по силата на саморъчно завещание, което я прави универсален наследник на имуществото на починалия наследодател. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалването определение и е от съществено значение за делото, но по същия няма противоречива практика на съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените съдебни актове, посочени по-горе, за които липсват данни, че са влезли в сила, не обосновават противоречива съдебна практика по посочения по-горе съществен процесуален въпрос, поради което се явяват неотносими.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 1989/16.01.2008 г. по ч.гр.д. № 5093/2007 г., В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено определение от 11.05.2007 г., съдържащо се в решение от същата дата по гр.д. № 1666/2005 г. на Софийския районен съд, 54 с-в, с което е прекратено производството по делото като недопустимо по предявения от П. С. П. от гр. С. в делбеното производство инцидентен установителен иск, че към 19.05.2004 г. тя е била изключителен носител на правото на собственост върху делбените имоти.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :