5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2124/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 11.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2124/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 424 от 21.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 757/2013 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 415 от 15.05.2013 год. по гр.дело № 7768/2011 год. на Пернишкия районен съд в частта за отхвърляне като неоснователен иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от [община] с адрес [населено място], пл.”Св.И. Р.” 1, представлявана от кмета-Р. Я. срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], район „И.”, [улица], представлявано от В.М. и М.П. за признаване за установено между страните, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З. на недвижим имот-трафопост „ТП-2”, находящ се в [населено място], кв.Т. и представляващ панелно строителство, съвкупност от сграда на един етаж, застроена площ от 72 кв.м. и енергийно съоръжение, при граници по А. № 2523 от 03.05.2002 год.: изток-улица, запад-зелени площи, север-зелени площи, юг-зелени площи,у с идентификатор 55871.507.268.20, изграден върху поземлен имот с идентификатор 55871.507.268 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [община], представлявана от адвокат Д. Г., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
Материалноправни въпроси:
1. При наличието на положителните и съответно на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на чл.7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР на З. обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 год.? Ако съответният енергиен обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
2. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество, към релевантния момент – 17.09.1991 год. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката(ЗЕ)-отменен? След преминаване на дейността по електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете (и конкретно спорния трафопост) в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991 год., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, например като: оборотна ведомост, от която се установяват конкретните Д., които са включени в баланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения или заповеди, или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост?
3. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени? Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?
4. Допустимо ли е Върховният касационен съд по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 от ПЗР на З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие?
Процесуалноправни въпроси:
5. При решаването на спора по същество въззивният съд е допуснал нарушение на свое основно задължение по чл.271, ал.1, изр.1 във връзка с чл.273 и чл.236, ал.2 ГПК;
2. с принципа на обективната истина, прогласен в чл.10 от ГПК,
3. с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК;
4. с разпоредбата на чл.182 ГПК и
5. грубо нарушение на принципа на разпределение на доказателствената тежест.
От ответника по касация [фирма], представлявано от адвокат М. М., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендира за направените разноски в настоящото производство.
Третото лице-помагач [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че енергийната система е единна и непрекъсваема, поради което трафопостът /обслужващ 303 потребители/ представлява мрежа или съоръжение предвидено да обслужва не само потребители на територията на общината по смисъла на § 7, ал.1, т.7 З., т.е. не е обект на общинската инфраструктура. Взето е предвид, че съгласно чл.4, ал.1 от Закона за електростопанството/отм./ трафопостът съставлява част от енергийната система на страната, служеща за задоволяване потребностите от национално значение, при което до същия извод води и разпоредбата на чл.68 ЗЕЕЕ/отм./. Съобразено е, че дейностите в енергетиката са били изключително държавен монопол и към момента на изграждането на процесния обект /като енергиен/ през 1989 год. е бил със статут на общонародна собственост, същият е част от електрическата мрежа и като такъв по силата на чл.2 от ЗЕл./отм./ е държавна собственост, а съгласно чл.12 на експлоатационните предприятия им е било предоставено по силата на закона стопанисването и ползването на енергийните обекти, поради което невписването на трафопоста в баланса на предприятието не променя установеното, че предоставянето на ползването е станало по надлежния ред. Направен е извод, че с оглед събраните доказателства процесният трафопост е преминал за стопанисване и управление към Д.”Енергообединение”, а в последствие върху неговите поделения, вкл. и „Електроснабдяване”-П. и следователно е бил включен в баланса на предприятието към 17.09.1991 год., което към момента на построяването му е единственото държавно енергийно на територията на област П..
За да се допусне касационно обжалване следва да е налице някоя от предвидените в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК предпоставки.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав приема, че при така изложеното от въззивния съд е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационно обжалване следва да се допусне по въпросите с оглед тълкуване приложението на § 7, ал.1, т.7 и ал.2 З. и предметния обхват на посочената норма:
1. Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
2. Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?
По изложените съображения и отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по останалите въпроси Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424, постановено на 21.12.2013 год. по в.гр.дело № 757/2013 год. по описа на Пернишкия окръжен съд в отхвърлената част.
УКАЗВА на Община-П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на сумата 25/двадесет и пет/лева и ангажира доказателства за това, след което делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ