О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
С. 06.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 31 март две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 6880/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „К. Ф.” [населено място], подадена от процесуалния представител адв. В. К., срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 150 от 06.08.2014г. по в.гр.д. № 290/2014г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд, 425 от 16.06.2014г. по гр.д. № 78/2014г., с което са уважени предявените от К. Г. Б. против П. „К. Ф.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ответникът по касация К. Г. Б. от [населено място], в подадения от пълномощника му адв. Илияна Д. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от К. Г. Б. против П. „К. Ф.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, въззивният съд е приел, че при уволнението е нарушена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и по чл. 333, ал. 3 КТ. Относно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е приел, че работодателя е поискал съгласието на Инспекцията по труда на 10.10.2013г. преди ТЕЛК да е излязла със становище по заболяването на ищеца. Решението на ТЕЛК, в което е посочено, че лицето се ползва със закрила при уволнение, е с дата 29.10.2013г. от което следва, че инспекцията по труда не е разполагала с доказателства за здравословното състояние на ищеца. Относно синдикалната закрила съдът е приел, че по делото са представени доказателства за създадена и регистрирана синдикална организация /удостоверение № 291/13.03.2014 год./, както и, че ищецът е бил избран за секретар на синдикалното дружество – видно от удостоверение от 13.03.2014 год/. Съгласие за уволнението не е дадено, видно от становището от 24.10.2013г. Във връзка с направеното оспорване от страна на училището относно съществуването на синдикална организация при работодателя, което е обусловено от нейното валидно учредяване, въззивния съд е приел, че за да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ ищецът не е длъжен да доказва легитимността на учредената синдикална организация, а единствено следва да докаже качеството си на „секретар” на тази организация.
К. П. „К. Ф.” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси „следва ли да се провежда доказване на факти, които не са спорни между страните и следва ли съдът да се произнася по основания, сочещи на незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба” и „материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи и верността им по реда на чл. 193 ГПК ли се оборва, или следва да се ценят в съответствие с останалите доказателства”. Позовава се на съдебна практика, но не я представя.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като съдържа условие, което не съответства на данните по делото. В исковата молба се съдържа твърдение, че ищецът страда от заболяване по Наредба № 5/87г., а в отговора на исковата молба ответникът твърди, че е спазена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и представя писмени доказателства. Т.е. въпросът за предварителната закрила поради наличие на заболяване по посочената Наредба е въведен в предмета на делото и съдът не се е произнесъл „по основания, сочещи на незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба”.
Вторият въпрос също не е от значение за решаването на делото. Действително първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване на представения от ищеца протокол № 1/10.12.2012г., но въззивният съд не е основал решението си само върху този документ, а на съвкупността на писмени доказателства, установяващи създаването и регистрирането на синдикална организация и избора на ищеца за неин секретар. Протоколът съставлява частен свидетелстващ документ и не притежава материална доказателствена сила, но отразените в него обстоятелства в случая са установени и с други писмени доказателства.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 500 лв. разноски по делото съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 150 от 06.08.2014г. по в.гр.д. № 290/2014г.
ОСЪЖДА П. „К. Ф.” [населено място] да заплати на К. Г. Б. от [населено място], [община], Обл. Я., сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: