2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№382
гр. София, 03.07.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.06. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3225/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. Б. Я. и Н. Н. П. срещу решение №373 от 09.07.2014 г. на Русенския окръжен съд по в.гр.д. №570/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено на 23.04.2014 г.по гр.д. №6706/2013 г. на РС-Русе , в частта, с която Ц. Б. Я. е осъдена да заплати на Б.“Е.-в несъстоятелност-гр. София , представлявано от синдика И. С. Т. сумата от 11 164,88 лева- дължими като получени при начална липса на основание, както и в частта , с която Н. Н. П. е осъдена за заплати на ищеца сумата от 10 032,32 лева –дължими на същото основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете 08.10.2013 г. до окончателното плащане и разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на всеки един от двата иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни исковете за присъждане на процесните суми, предявени от ищцовото търговското дружество обявено в несъстоятелност срещу двете ответници-касатори в настоящото производство, решаващият съдебен състав на въззивния съд се е позовал на следното:
С решение от 19.10.2011 г. по т.д. №171/2011 г. на СГС е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на [фирма]-гр. София. След датата на откриване на производството по несъстоятелност са сключени допълнителни споразумения към заварените трудови договори на двете ответнички с дружеството-ищец, съответно: на 01.03.2012 година и на 01.04.2012 г. с Н. Н. П. като главен счетоводител и на 01.01.2012 и на 01.03.2012 г.с Ц. Б. Я. като управител, с които са договорени нови по-високи размери на трудовите им възнаграждения. Впоследствие тези възнаграждения са били изплатени от страна на собственика на капитала на [фирма]-гр. София. Решаващият спора състав на въззивния съд е изложил съображения, че така сключените допълнителни споразумения за увеличаване размера на възнагражденията са сключени в нарушение на чл.635 ал.1 ТЗ и попадат в хипотезата на нормата в чл.646 ал.1 т. 3 ТЗ, тъй като представляват сделка с право от масата на несъстоятелността на търговеца, сключена след датата на откриване на производство по несъстоятелност на същия и следователно се явяват нищожни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността. Като такива същите не пораждат желаните правни последици и получените от ответниците суми по тях подлежат на връщане в масата на несъстоятелността, поради което и така предявените искове се явяват основателни, включително и за размера на основното трудово задължение преди сключването на допълнителните споразумения. Последното следва от разпоредбата на чл.646 ал.1,т.1 ТЗ и недобросъвестността на двете ответнички, които са знаели за това, че дружеството-работодател е в открито производство по несъстоятелност , тъй като решението на съда за това се вписва в търговския регистър.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за това, дали платеното трудово възнаграждение за периода след откриване на производство по несъстоятелност на работодателя се дължи като разноски по несъстоятелността, съгласно чл.723 т.3 ТЗ и дали ответниците се явяват недобросъвестни при получаване на трудовите си възнаграждения за периода след постановяване на решението по чл.630 ТЗ и не по реда на чл.635 ал.1 ТЗ.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая съдът не е обосновал правните си изводи върху отговорите на така формулирания първи въпрос: дали платеното трудово възнаграждение за периода след откриване на производство по несъстоятелност на работодателя се дължи като разноски по несъстоятелността, тъй като е приел, че самите допълнителни споразумения са нищожни като сключени в нарушение на чл.635 ал.1 ТЗ и на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ т.е. липсва въобще възникване на такива задължения. Следователно така поставения първи въпрос няма изобщо качеството на обуславящ изхода по спора. Във връзка с правилността на правните изводи, касаещи нищожността на сключените допълнителни споразумения, с оглед приложението на чл.635 ал.1 ТЗ и на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, на които се основава обжалваното решение не се поставят въпроси в изложението към касационната жалба и касационният съд не разполага с възможността служебно да формулира такива, тъй като това би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес / в тази насока е и задължителната практика на ВКС изразена в мотивите на т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г./.
Вторият въпрос за това добросъвестно ли са си получавали ответниците трудовите възнаграждения в процесния период се отнасят към обосноваността на изводите на съда във връзка с конкретните факти по конкретното дело и в този смисъл те не са правни въпроси, а фактически. Настоящата фаза на процеса пред ВКС е по преценка на основанията за допускане до касация, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на формулирани правни въпроси/ т.е. такива по тълкуването на конкретни правни разпоредби, с оглед съдържащата с в тях конкретна правна норма/ от значение за настоящия спор само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
В случая като още една пречка за допускане до касация, следва да се вземе впредвид и пълната липса на посочени от касаторите допълнителни основания за дискреция по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №373 от 09.07.2014 г. на Русенския окръжен съд по в.гр.д. №570/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.