О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 13.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7688/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ф. И. Ю., подадена чрез пълномощника й адв.М. М., срещу решение от 08.07.2013 г. по гр.д.№272/2013 г. на Шуменския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба М. С. Ю., в писмен отговор, подаден чрез особения му представител адв.Г. В., я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяем иск .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 65/ 12.03.2013 г. по гр.д.№ 427/ 2013 г. на районен съд-Нови пазар, с което е отхвърлен предявеният от касаторката установителен иск по чл.26 ал.2 пр.2 вр. с чл.44 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на съгласие на упълномощителна сделка , оформена с пълномощно рег.№ 75/ 12. 06. 2007 г. в частта й , удостоверяваща предоставянето на права за разпореждане с правото на собственост върху описаните в пълномощното недвижими имоти. Въззивният съд е приел, че ответникът по касационната жалба е признат за виновен с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 814/ 2011 г. на Шуменския районен съд в извършването на престъпно деяние по чл.209 НК, като с измамливи действия е подвел касаторката да смята, че го овластява да я снабди с документи за собственост за тези недвижими имоти , но не и да извършва разпоредителни сделки с тях. Намерил е, че липсват доказателства за съзнавана липса на съгласие за упълномощаване, а че е налице несъзнавана такава, която обуславя унищожаемост на сделката поради измама. Касаторката е желаела да предостави представителна власт на ответника и е изразила воля за това, но поради въвеждането й в заблуждение от негова страна, го е сторила под въздействието на създадената у нея погрешна представа за действителното съдържание на упълномощителната сделка и целените с нея правни последици. Въззивният съд е счел, че констатацията в мотивите на постановената присъда „без знанието и съгласието на пострадалата” не може да обоснове извод за липса на съгласие, тъй като е относима към последващата разпоредителна сделка, извършена от нейно име и че същата няма обвързващо значение за гражданския съд , защото не е във връзка с изпълнителното деяние, за което е осъден ответникът. Направил е извод, че липсват доказателства при подписване на пълномощното касаторката съзнателно да не е искала заявеното от нея. Не е приел доводите й за незнаене на български език и за неавтентичност на пълномощното, тъй като възраженията в тази насока са били преклудирани и неподкрепени с доказателства.Възражението за неавтентичност на подписа е и опровергано от заключението на назначената графологическа експертиза, според която същият е положен от упълномощителката.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа такива по чл.280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда процесуалноправния въпрос за задължителната сила на присъдата на основание чл.300 ГПК и за гражданскоправните последици от деянието. Счита, че обжалваното решение противоречи на решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.№211/2009 Г., ІІ т.о. Намира за неправилни изводите, че по делото не са налице доказателства за установяване на обстоятелството за липса на знание и съгласие от касаторката . Счита, че те са обвързани от постановената присъда на наказателния съд. Алтернативно по този въпрос поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя и материалноправния въпрос за приложимостта на чл.26 ал.2 ЗЗД.Твърди, че въззивният съд е направил погрешен извод за неприложимост на тази разпоредба приемайки, че касаторката е изявила съзнателна воля за разпореждане с имотите и че такова обстоятелство не е налице. Намира ,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият поставен въпрос от касаторката е релевантен, но не са налице твърдяните допълнителни основания. Цитираното решение на ВКС разглежда съвсем различен случай – за извършено транспортно престъпление и няма връзка с разрешенията на въззивния съд. Не е обосновано и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За да е налице същото, поставените въпроси трябва да са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика . Касаторката не е изложила доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде преодоляна в поддържана от нея насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретната правна норма, чието тълкуване иска. Вторият въпрос не може да бъде възприет като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е формулиран общотематично и е обусловен от становището й за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд.Във връзка с него също не е обосновано наличието на допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2013 г. по гр.д.№272/2013 г. на Шуменския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: