2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 28.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3199 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Б. П. и Х. Б. Ч. срещу определение № 2377/27.04.2016 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 218/2016 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС). Определението е обжалваното в частта, с която е допълнено в частта му за разноските, постановеното по същото частно въззивно гр. дело, определение № 1518/16.03.2016 г., като жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответника [фирма] сумата 200 лв., представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по същото частно въззивно гр. дело.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивния съд – съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, тъй като жалбоподателите са подали и частна касационна жалба срещу допълненото в частта за разноските въззивно определение № 1518/16.03.2016 г. на окръжния съд. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваната част от определение № 2377/27.04.2016 г. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на закона и необосновано въззивният съд е приел, че с молбата по чл. 248 от ГПК са потвърдени и валидирани, поради което следва и да бъдат зачетени процесуалните действия на ответника, изразили се в подаването на отговора на частната жалба и списъка на разноските, които не са подписани от процесуалния му пълномощник по делото.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подало отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С допълненото в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК въззивно определение № 1518/16.03.2016 г. е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд по делото, с което е върната въззивната жалба на двамата жалбоподатели срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от тях срещу ответното дружество иск по чл. 108 от ЗС. Този резултат по делото е останал непроменен и пред касационната инстанция – с определение по гр. дело № 3198/2016 г. на настоящия състав на IV-то гр. отд. на ВКС, произнесено и постановено в същото закрито заседание от 26.07.2016 г., не е допуснато касационното обжалване на допълненото в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК въззивно определение № 1518/16.03.2016 г.
За да постанови обжалваната по настоящото дело част от определение № 2377/27.04.2016 г., въззивният съд е приел следното: Приел е за установено, че подаденият от името на ответното дружество отговор на частната жалба на жалбоподателите, с който е направено и искане за присъждане на направените разноски в частното въззивно производство, не е подписан от процесуалния пълномощник на ответника адв. Е. Я., който е пропуснал да подпише и списъка по чл. 80 от ГПК, но са подписани пълномощното и договора за правна защита и съдействие. Окръжният съд, като се е позовал на практика на ВКС, е намерил за основателен доводът в молбата по чл. 248 от ГПК на ответното дружество, че по реда на чл. 101 от ГПК на същото е следвало да бъде дадена възможност да поправи нередовността на отговора и списъка, като същите бъдат подписани от процесуалния му пълномощник. С оглед на това въззивният съд е приел и че с молбата по чл. 248 от ГПК се потвърждават и валидират процесуалните действия, изразили се в подаването на отговора и списъка, поради което те следва да бъдат зачетени. Окръжният съд, позовавайки се на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е намерил и че след като не се е произнесъл по въпроса за разноските с първоначалното си определение № 1518/16.03.2016 г., няма пречка да го стори по реда на чл. 248 от ГПК. Позовавайки се на т. 1 от същото тълкувателно решение, въззивният съд е приел и че след като в договора за правна защита и съдействие изрично е уговорен хонорар от 300 лв., посочен е начинът на плащане – в брой, и е отразено, че сумата е реално платена, е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателите, че това адвокатско възнаграждение не било платено. От друга страна е намерил за основателно възражението им по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на същото с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което е намалил направените за него разноски, които е присъдил – от 300 лв. на 200 лв. Молбата на ответното дружество за допълване на въззивното определение № 1518/16.03.2016 г. относно разноските е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
От така установеното по делото, следва, че са налице както процесуалните предпоставки за допълването на въззивното определение № 1518/16.03.2016 г. по реда на чл. 248 от ГПК, така и материалноправните предпоставки по чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК за осъждането на жалбоподателите-ищци да заплатят на ответното дружество, направените от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в частното въззивно производство – в намаления от окръжния съд по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК размер от 200 лв.
Доводите на жалбоподателите в частната жалба пред настоящата инстанция са неоснователни. Въззивният съд е приложил правилно както процесуалноправните разпоредби на чл. 101, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, така и материалноправните норми на чл. 42, във вр. с чл. 44 от ЗЗД. След като подаденият от името на ответното дружество отговор на частната жалба, съдържащ и искането му за присъждане на разноските, направени в частното производство пред окръжния съд, както и списъкът по чл. 80 от ГПК на тези разноски, са били своевременно представени по делото, но не са били подписани от процесуалния пълномощник на ответника, съдът е следвало да даде указания и да определи срок за отстраняването на тази нередовност. Съдът не е направил това, но тези процесуални действия са били своевременно потвърдени и валидирани от страна на самия ответник – с подадената от негово име, чрез редовно упълномощения по делото негов процесуален пълномощник, молба по чл. 248 от ГПК, която той е подписал. Поправените по този начин процесуални действия се считат за редовно извършени от момента на тяхното извършване, а следователно – и своевременно направени по делото.
По изложените съображения, в обжалваната му част определение № 2377/27.04.2016 г. е процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2377/27.04.2016 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 218/2016 г. на Благоевградския окръжен съд – в обжалваната част, с която е допълнено в частта му за разноските, постановеното по същото частно въззивно гр. дело, определение № 1518/16.03.2016 г., като С. Б. П. и Х. Б. Ч. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 200 лв., представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по същото частно въззивно гр. дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.