3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
С.,21.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 311/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Рахем С., в качеството му на делегат на Извънредна Национална Мюсюлманска конференция от 12.02.2011 г., чрез адвокат Н. Г., срещу определение № 393 от 17.02.2012 г. по ф. д. № 854/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл. 247, ал. 1 ГПК /озаглавена „жалба”/ за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 638 от 20.04.2011 г. по посоченото фирмено дело.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като твърди, че е активно легитимиран да иска поправка на постановеното от САС решение № 638 от 20.04.2011 г. по ф. д. № 854/2011 г., доколкото в качеството си на делегат и участник в Национална Мюсюлманска конференция е упълномощил М. А. Х. да проведе охранителното производство пред регистърния съд – Софийски градски съд. В частната жалба са изложени отново всички онези съображения за допуснати фактически грешки в посоченото решение, релевирани в жалбата на С. Рахем С. /вх. № 17.01.2012 г./, по повод на която е постановено атакуваното въззивно определение.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от С. Рахем С. жалба, квалифицирана като молба по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на фактически грешки в постановеното от Софийски апелативен съд решение № 638 от 20.04.2011 г. по ф. д. № 854/2011 г., с което, след отмяна на решение от 24.02.2011 г. по ф. д. № 1659/2003 г. на СГС, VІ-5 състав, е уважена молбата на Главния мюфтия и представляващ Мюсюлманското изповедание М. А. Х. за вписване на заявените обстоятелства по повод проведената на 12.02.2011 г. Извънредна Национална Мюсюлманска конференция, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е активно легитимирано като участник в производството по чл. 606 ГПК, завършило с постановяване на решението, чиято поправка се иска. Решаващият състав е посочил, че производството за вписване на промени по партидата на Мюсюлманското изповедание представлява охранително, едностранно и безспорно производство и поради това само заявителят, който е единствената страна в това производство, може да иска поправка на постановеното в него решение. И тъй като в случая регистърният съд е сезиран със заявление от М. А. Х., в качеството му на Главен мюфтия и представляващ Мюсюлманското изповедание, то само той е активно легитимиран да подаде молба за отстраняването на евентуално допуснати в решението фактически грешки. Отделно от това, въззивната инстанция е преценила, че поисканите с молбата /жалбата/ поправки не касаят грешки в диспозитива, а в мотивите на решението, както и че се релевират пороци, евентуалното наличие на които би довело до неправилност и необоснованост на решението и отстраняването им не може да се извърши по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, а по реда на касационното обжалване, каквото в случая, по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 606 ГПК, е недопустимо.
Определението е правилно.
Изцяло в съответствие със закона е изводът на въззивния съд, че доколкото не е участник в охранителното производство, по което е постановено решението, чиято поправка се иска, молителят не е легитимиран да иска остраняване на евентуално допуснати в него фактически грешки. В тази връзка, правилно е съобразено обстоятелството, че вписването на промени е заявено от самото юридическо лице – Мюсюлманското изповедание, чийто представляващ е Главния мюфтия М. А. Х., поради което единствено то разполага с процесуалната възможност да сезира съда с молба за поправка на решението, постановено по подаденото от него заявление. Всички останали лица, макар и засегнати от съдебния акт, в т. ч. делегатите и участниците в конференцията на изповеданието, чиито решения са били повод за извършеното вписване, не са страни в регистърното производство и следователно не могат да извършват процесуални действия в него.
Отделно от това, правилни са и изложените от въззивната инстанция мотиви /макар такива да не са били дължими, предвид приетата недопустимост на молбата/, че твърдяните от молителя грешки в решението /не е съобразена липсата на подписка за свикване на Извънредна Национална Мюсюлманска конференция; взето е предвид несъществуващо съдебно решение, редуциращо състава на Висшия мюсюлмански духовен съвет и е използвана аргументация от шериатското право/ представляват по своята същност пороци, несъставляващи фактически грешки по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК, разяснен както в правната доктрина, така и в съдебната практика /част от нея е цитирана и в обжалвания акт/, а представляват твърдения за неправилност и необоснованост на регистърното решение, които биха могли да бъдат отстранени само по реда на обжалването, но не и по реда на поправка на очевидна фактическа грешка.
Поради изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 393 от 17.02.2012 г. по ф. д. № 854/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: