5
5
Определение по т. д. № 2851/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2851/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 20.05.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2851 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Ю. Р. О. и Д. Р. О. от [населено място], чрез адв. Г. Н. против въззивно решение № 69/13.03.2013 г. по в. т. д. № 28/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1541/01.11.2012 г. по т. д. № 27/2012 г. на Варненски окръжен съд. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателите обективно съединени искове с правно основание чл. 71 ТЗ, във вр. с чл. 124 ГПК срещу [фирма] , [населено място] за установяване по отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на 2908 безналични акции от капитала на дружеството – ответник; за осъждане на дружеството да впише ищците в книгата на акционерите и им предаде владението на временните удостоверения за притежаваните от тях акции от капитала.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че органът по чл. 6 ЗОСОИ не би могъл да издава и прехвърля акции, когато със съдебен акт е признато право на обезщетяване с този способ и би следвало Съветът на директорите на акционерното дружество да е компетентен да издаде временните удостоверения /акции/. Твърди се, че макар и държавата да не притежава акции от капитала на ответника, то след като дружеството – ответник е участвало в приватизацията и придобило собствеността на изградения на мястото на одържавения имот на наследодателя на ищците, възползвайки се от чл. 35 ЗППДОП /отм./, тази привилегия го задължава да отговаря и за задълженията за обезщетяване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, както и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание.
В изложението си, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора два въпроса: 1/ Допустимо ли е в спор по иск с правно основание чл. 71 ТЗ, предявен от лица, обезщетени с акции по силата на конститутивно съдебно решение, съгласно чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ при участието на дружеството ответник, акции от капитала на което са предоставени като обезщетение, гражданският съд да не зачете съдебното решение, заместващо административния акт по обезщетението с довод, че не са били налице предпоставки ищците да бъдат обезщетени? и 2/ когато един недвижим имот, представляващ годен обект на обезщетяване на правоимащите по чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ е приватизиран по реда на чл. 35 ЗППДОБ /отм./ в полза на правоимащите по този закон лица чрез нарочно учредено дружество, може ли органът по чл. 6 ЗОСОИ да предостави като обезщетение дяловете или акциите на последното?
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, по първия формулиран правен въпрос следва да се приеме, че същият не е от значение за изхода на делото, тъй като подобна позиция на въззивния съд за незачитане на решението на административния съд в обжалвания съдебен акт не е изразена.При това гражданският съд е задължен и от нормата на чл. 302 ГПК по отношение на влязло в сила решение на административен съд. Според Варненски апелативен съд, в конкретната хипотеза е налице незавършен фактически състав, тъй като не е достатъчно определянето със съдебен акт на обезщетението чрез законово регламентирани способи, но е и необходимо да се осъществи прехвърляне на права между държавата, чрез органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ и правоимащите по отношение на определените им като обезщетение акции или временни удостоверения. Според Варненски апелативен съд, определеното в съдебния акт обезщетяване чрез предоставяне на определен брой акции от капитала на [фирма] не създава права на държавата в ответното акционерно дружество, което е създадено единствено с частни капитали по повод процедура по чл. 35 ЗППДОП /отм./, тъй като би се стигнало до ситуация, при която търговско дружество с изцяло частен капитал ще отговаря за задължения на държавата, които тя има към правоимащите по ЗОСОИ. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че ищците не са придобили акции от ответното дружество чрез правоприемство от държавата, респ. от друг акционер или по друг допустим начин. Въззивният съд се е позовал и на мотивите на първоинстанционното решение, свързани с невъзможност за предоставяне на безналични поименни акции /твърдяното обезщетение/ от акционерно дружество, което не е регистрирано като публично и няма подобен вид акции, подчиняващи се на специален режим по чл. 127 ЗППЦК.
По казус, при който е бил поставен сходен правен въпрос, е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 174/13.12.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г., ВКС, ТК, І отделение, в което е посочено, че обезщетяваните с безналични акции от капитала на публични държавни дружества по реда на чл. 2 ЗОСОИ бивши собственици на одържавени недвижими имоти по този закон, придобиват качеството акционери в същите дружества не по-рано от вписване на съответната цесия на полагащия им се като обезщетение брой акции в съответния регистър на Централния депозитар.
Соченият от касатора втори правен въпрос, за да представлява общо основание за селектиране на касационната жалба, трябва да е от значение за конкретното дело, неговата обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящото производство, както е в случая.
В настоящата хипотеза обаче, жалбоподателят не е доказал основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от тълкуванията на закона, съдържащи се в практиката на административните съдилища, както и на съдебните актове, в които са разгледани способите за набиране на капитал на акционерното дружество и способите за придобиване на акции, и органите на акционерното дружество, които могат да вземат решения за увеличаване на капитала. А относно привилегията по чл. 35 ЗППДОП /отм./, то тя не се отнася до самото дружество, а е преференция, уредена по законодателен път спрямо участниците /акционерите/, като им се предоставя възможност да участват в приватизацията чрез създадено за целта търговско дружество. Ако се приеме, че съществува задължение за тези акционери да обезщетят с част от своите акции правоимащите по ЗОСОИ, то това задължение следва да бъде законово регламентирано и не би могло да се извежда по тълкувателен път.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, предвид позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставеният от жалбоподателя правен въпрос не допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Останалите, изложени в приложението аргументи, не попадат в основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване, а съставляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК, каквито са тези за неправилност на обжалваното решение. По тях съдът се произнася едва при разглеждане на касационната жалба по същество във фаза, следваща тази по допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 69/13.03.2013 г. по в. т. д. № 28/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: