4
4
Определение по т. д. №794/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №794/14 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 13.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 794 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по постъпила частна жалба от Г. Б. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 893/07.02.2013 г. по в. гр. д. №13583/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 09.08.2012 г. по гр. д. № 39277/2011 г. на СРС и е постановено прекратяване на производството.
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която се е произнесъл по главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за признаване за установено, че застрахователна полица „Гражданска отговорност на МПС” и „Злополука местата в МПС” с регистрационен № 10.01.103008, сключена между ищеца и [фирма] е била действаща през цялата 2002 година, и е покривала рисковете от причинените щети при управление на притежавано от ищеца МПС с рег. [рег.номер на МПС] , както и в частта по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 4677 лв., поради недопустимост на исковете.
В останалата част по иска с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК и евентуално предявените искове по чл. 74 ЗЗД, чл. 55 и чл. 59 ЗЗД за сумата 4677 лв. е потвърдено първоинстанционното решение, с което същите са били отхвърлени.
В частната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилното разбиране на въззивния съд на въпроса за предмета и характера на предявените искове – главен и такива при условията на евентуалност.
В представеното с жалбата изложение, след указания по чл. 284, ал. 3, пр. 1 от ГПК, приложното поле на касационно обжалване е обосновано с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е съединяване на искове, съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК в производството по чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК.” Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Частната жалба е недопустима.
За да обезсили първоинстанционното решение по отношение на главния иск, приемайки че същият е с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК – за признаване за установено, че застрахователна полица по „Гражданска отговорност” и „Злополука места в МПС” Р.. № 10-01 103008, сключена между ищеца и [фирма] е била действаща през цялата 2002 г. и е покривала рисковете от щети при управлението на МПС, притежавано от ищеца рег. [рег.номер на МПС] , Софийски градски съд е счел, че същият не е в обхвата на производството по чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК. Изложени са мотиви и по отношение приложимостта на чл. 210, ал. 1 ГПК. По отношение на един от евентуалните искове по чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че след като е предявен иск в заповедно производство по чл. 415, ал. 1 ГПК за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск и същият не може да се разгледа заедно с този по чл. 415 ГПК.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила, поради необжалваемостта му по силата на изричната норма на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед размера на претендираното обезщетение от 4 677 лв.
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционно решение и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на два от посочените искове – по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и по чл. 49 ЗЗД. Преграждащият характер на постановения въззивен съдебен акт подлежи на касационен контрол съвместно с частта за обезсилване на първоинстанционното решение, в рамките на който контрол касационното инстанция се произнася по законосъобразността на приложените процесуални норми и може да потвърди или отмени въззивното решение.
Въззивното решение, с което решението на първоинстанционният съд е обезсилено и делото прекратено, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК, но при ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК, т. е. при съобразяване цената на иска. В конкретния случай, цената на всеки един от предявените с исковата молба искове е под 5000 лв., което води до извод за необжалваемост на въззивното решение.
В този смисъл е и постановката на т. 8 от ТР № 1/2013 ОТ 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частната жалба на Г. Б. И. от [населено място] срещу тази част от въззивно решение № 893/07.02.2013 г. по в. гр. д. №13583/2012 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 09.08.2012 г. по гр. д. № 39277/2011 г. на СРС и е прекратено производство по делото поради недопустимост.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: