Определение №383 от по гр. дело №91/91 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  383
                                    София  16.04.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 91/2010 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. С. от гр. К., подадена от пълномощника й адв. Д, срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 02.10.2009г. по в.гр.д. № 434/2009г. с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд от 11.05.2009г. по гр.д. № 33/2009г. с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, предявени от Г. С. против О. К..
Ответникът по касация О. К. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете на Г. С. за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за безработица през шестмесечния срок след уволнението, въззивният съд е приел, че е осъществено описаното в заповедта за уволнение фактическо основание – липса на висше юридическо образование, квалифицирано по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при първоначално изискване за образование за заемане на длъжността висше икономическо или инженерно образование. Съдът не е възприел доводите на ищцата, че посоченото фактическо основание е относимо към втората хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – професионална квалификация. Приел е, че образованието се различава по степен и вид и придобитата специалност характеризира притежаваното образование. На следващо място е приел, че преценката дали са налице условия, обусловили необходимостта от промени в изискванията за образование, е извън обхвата на съдебния контрол.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Г. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси какво включва понятието „необходимо образование” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и относно необходимостта да се докаже обективна нужда от промяна на изискванията за длъжността, които според касатора са решение в противоречие със съдебна практика – решение № 1238/2005г. по гр.д. № 770/2003г. ІІІ г.о. ВКС и определение № 168/2009г. по гр.д. № 3538/2008г. ІV г.о. ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Поставените въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не се констатира твърдяното противоречиво решаване. Приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос, дадени в обжалваното решение и влязло в сила решение на друг съд – първоинстанционен, въззивен или ВКС /ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3/. Постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение не е сред посочените актове и не формира съдебна практика.
Не е налице противоречиво решаване на поставените въпроси с решение № 1238/2005г. ВКС, ІІІ г.о. Решението е постановено при различна фактическа обстановка – изискването за образование за заемане на длъжността е променено от „средно образование” на „средно специално образование”. Прието е, че промяната касае изискването за образование, което е въпрос на суверенна преценка на работодателя, не следва да се обосновава и не подлежи на съдебен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на на Кюстендилския окръжен съд от 02.10.2009г. по в.гр.д. № 434/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top