О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 383
София, 22.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 210/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Н. , действащ като Е. с фирма „М”, гр. С., срещу решение № 738/24.06.2009 г. по гр.д. № 1311/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав, с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав, постановено на 25.03.2008 г. по гр.д. № 1588/2006 г. в обжалваната част. С посоченият първостепенен съдебен акт ЕТ”М” е осъден да заплати на „Е” О. , гр. С. сумата 27 700 лв., дължими по договор от 10.08.2006 г.за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, ведно със законната лихва от 20.09.2006 година.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на мтериалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд необосновано е отказал назначаване на нова експертиза за изясняване валидността на залозите във връзка с договора за възлагане на букмейкърска дейност и за съпоставка на счетоводните записвания при страните по делото, а така също неправилно не са били допуснати гласни доказателствени средства във връзка с валидността на извършени от пълномощника на Е. фактически действия.
В изпълнение на дадените от въззивния съд указания по редовността на жалбата, е депозирана уточнителна молба, в която касаторът се позовава на визираните в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания за допускане разглеждането на делото пред ВКС. Твърди се, че изложените в касационната жалба основания попадат и в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по въпросите, изложени в жалбата въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а от друга страна са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация не е заявил становище
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че от страна на Е. „М” е налице неизпълнение на договора за букмейкърска дейност, изразяващо се в неизпълнено задължение за внасяне в касата на ищцовото дружество на постъпили суми от залози. По отношение валидността на договора, е зачетено упълномощаването, извършено от търговеца на третото лице – А. К. , като по делото не е спорно, че именно посоченото лице е извършвало фактически и правни действия от името и за сметка на „Е” О. , в изпълнение на букмейкърския договор. Като неоснователни са преценени доводите на ответника/сега касатор/във връзка с взаимоотношенията между него и пълномощника, предвид действието на представителната власт съгласно чл.36, ал.2 ЗЗД. При определяне на размера на дължимите суми, решаващият състав е съобразил събраните писмени доказателствени средства и заключението на счетоводната експертиза. Не са възприети възраженията на ответния едноличен търговец, свързани с вида на представените извлечения от Централизираната компютърна система за реализираните постъпления и съответно печалбите в букмейкърския пункт от процесния тираж/ 25.08. – 29.08.2006 г./ Изложени са съображения както във връзка с Правилата за предаване на данни до информационната система на данъчната администрация от „Е” О. , така и във връзка с чл.37, ал. 7 от Закона за хазарта, предвиждащи уведомяване на НАП по електронен път за формирането и разпределението на печалбите, което изключва възможността разпечатките от електронната система да носят изходящи номера.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изричните указания на администриращия жалбата въззивен съд, в приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани изрично материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за формиране решаващата воля на съда. При упражняване на своите правомощия по селекция на касационните жалби ВКС не може да извежда тези правни въпроси от обстоятелствената част на изложението към касационната жалба, а би могъл само да ги квалифицира или конкретизира. Непосочването на релевантните за изхода на делото материалноправни или процесуалноправни въпроси препятства положително произнасяне по искането за допускане касационно разглеждане на делото. Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора за съотношението между инвокираните в жалбата основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК и приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. При преценка дали е налице предвиденото в ал.1 на чл.280 ГПК общо основание за достъп до касационен контрол, е необходимо посочените материалноправен и/или процесуалноправен въпроси да са от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. В стадия по селекция на касационните жалби е процесуално недопустимо да се преценява законосъобразността на извършените от съда процесуални действия при въззивното разглеждане на делото и правните изводи на решаващия състав. В посочения по-горе смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Независимо от изложените съображения, касаторът не е доказал основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК се е позовал само на част от основанието. Съгласно т.4 от цитираното Тълкувателно решение , точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Бланкетното позоваване на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и възпроизвеждането само на част от тази законова предпоставка за достъп до касационно разглеждане на делото, не са достатъчни за допускане на обжалването. За да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо да е посочен точно правният въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, разглеждането на който ще допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. В случая тези предпоставки не са налице.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 738/24.06.2009 г. по гр.д. № 1311/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: