О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 13.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание тринадесети февруари и две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7222/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Й. Й., подадена чрез пълномощника му адв.А. Р. срещу решение № 1257/ 25.06.2013 г. по гр.д.№ 1174/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІV състав.
Ответникът по касационната жалба С. Б. П. в писмен отговор я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е потвърдил решение № 210/ 08. 10. 2012 г. по гр.д.№ 250/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд. С него е уважен частично предявен срещу касатора иск по чл.45 ЗЗД, като същият е осъден да заплати на ответника по касационната жалба сумата 30 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 750 лв. разноски по делото. В отхвърлителните части, като необжалвано същото е влязло в сила. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда , постановена по нохд № 203/ 2007 г. на Благоевградския районен съд за това, че произвеждайки изстрели със законно притежавано оръжие, е причинил средна телесна повреда на ответника по касационната жалба, както и леки телесни повреди на други лица-престъпно деяние по чл.-131 ал.1 т.4 пр.3 и т.9 вр.чл.129 ал.2 пр.2 алт.2 НК и чл.130 ал.1 НК. Според назначената съдебно-медицинска експертиза средната телесна повреда се изразява в увреждане в областта на долната трета на дясната мишница-раневи канал в меките тъкани, раздробяващо счупване на тялото на дясната мишнична кост и разместване на костните фрагменти, както и частично увреждане на десния лъчев нерв.Проведено било 18 дни болнично лечение, извършена е операция за поставяне на метална плака за фиксиране на костните фрагменти и консервативно лечение за възстановяване на лъчевия нерв. Основната функция на ръката е била затруднена за срок не по-малък от 4- 6 месеца. И след този период пострадалият е продължил да изпитва болки, мускулната сила и чувствителността са били намалени , като тези оплаквания е възможно да продължат с години. Според експертното заключение огнестрелните рани са придружени с по-големи болки , зарастват по-бавно и не е възможно пълно възстановяване на засегнатите тъкани.Въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях.При определяне размера на обезщетението са съобразени показанията на разпитаните по делото свидетели, които поради близките си отношения с пострадалия са с непосредствени впечатления за преживяното от него.Въззивният съд е приел също така, че имущественото състояние на деликвента в случая е без значение.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Извежда материалноправния въпрос за критериите от които следва да изхожда съдът, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди и следва ли да се обвърже присъденото обезщетение с особеностите на конкретния случай. Поддържа становище, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерно завишен и че липсва преценка за конкретните причинени болки и страдания в противоречие с ППВС № 4/ 23.12.1968 г.; че не са изтъкнати обстоятелствата, които обосновават присъдения размер, в противоречие с възприетия подход в решение на ВКС, постановено по наказателно дело, което цитира.Твърди, че в нарушение на процесуалните правила не са изложени мотиви по направените от касатора възражения в насоката за прекомерност и че вместо това въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Намира, че така е нарушено ТР № 1/04.01.2001 г.- т.19. Позовава се на решения на наказателни състави на ВКС, с които според него по аналогични казуси са присъдени по-малки обезщетения за неимуществени вреди.
По-нататък в изложението изразява становище, че въпросът за критериите от които следва да изхожда съдът, определяйки обезщетение за неимуществени вреди по справедливост е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, за правилното тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД, че е налице различна практика на съдилищата и при аналогични случаи обезщетенията варират в широки граници, че не се събират достатъчно доказателства в тази насока, както и че събраните не се обсъждат. Прави подробен анализ на доказателствата по делото, като твърди, че е необоснован изводът на първоинстанционния съд, възприет и от въззивната инстанция, че пострадалият е претърпял три операции, когато всъщност била извършена само една. Изтъква и противоречия в показанията на разпитаните свидетели относно срока на затруднение в движението на ръката на пострадалия, времето на оздравителния процес и пр.
Въпросът, изведен от касатора е релевантен, тъй като е обуславящ правните изводи на въззивния съд. Не е налице обаче допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не могат да бъдат споделени твърденията за противоречие с ППВС № 4/1968 г. Въззивният съд е изложил доводи във връзка с конкретните обстоятелства по делото относно тежестта на причинените увреждания, интензивосттта на търпените болки и страдания, срокът на отзвучаването им ,прогнозата и пр.Всички останали оплаквания на касатора не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като се отнасят до правилността на обжалваното решение ,обусловени са от становището му за допуснати нарушения на процесуалните правила и за необоснованост на фактическите изводи.Те се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде успешно селектирана.Не са аргументирани също така допълнителни основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г. ОСГТК т.2 съдебната практика обхваща влезли в сила решения на различни по степен съдилища по граждански дела, каквито не са представени. Не е обосновано и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Създадена е значителна по обем съдебна практика относно тълкуването на чл.52 ЗЗД, която не се нуждае от промяна, а и липсва аргументация от касатора в тази насока . Следва да се отбележи, че не може да бъде възприето твърдението за различие в критериите поради различния размер на присъдените суми за обезщетение за неимуществени вреди, доколкото всеки отделен случай е обусловен от различна конкретика, с която е било необходимо съдът да се съобрази.
В заключение трябва да се приеме, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, тъй като не са обосновани общи и допълнителни основания за това. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и обусловил правната му воля. Следва да бъде доказано и наличието на допълнително основание –развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Допълнителните основания за допускане на касационно обжалване трябва ясно и категорично да бъдат отграничени от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като само първите могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК. В изложението не са обосновани посочените предпоставки за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1257/ 25.06.2013 г. по гр.д.№1174/ 2013 г. на Софийски апелативен съд,ГК, ІV състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: