О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 18.06.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 2140 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. срещу определение № 519/09.03.2012 г., по ч.гр.д. № 517/2012 г., по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.04.2011 г., постановено по гр.д. № 12064/2010 г. на Председателя на Софийски градски съд , с което е оставено без уважение искането му по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 72 000 лв. по предявените срещу И. И. обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. и за пропуснати ползи от неполучаване на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 300 000 лв.
Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезата на чл. 280 ,ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи,че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС – определение № 320/27.07.2012 год.по същото дело по почти идентичен случай,както и на определение № 352/24.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 502/2011 год.на САС и определение № 124/12 год. по ч.гр.д.№ 124/2012 год. на АС-Бургас относно преценка невъзможността за заплащане на държавна такса.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
На първо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че касаторът не е формулирал изрично материалноправен и/или процесуалноправен въпрос,а по същество смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на последния /чл. 281, т. 3 ГПК/, но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК,т.е. неправилност на определението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на наведеното по чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК основание.
На второ място, касаторът следва не само да възпроизведе законовият текст и да се позове на съответни съдебни актове, но и да обоснове самото основание. Процесуалният въпрос в настоящия случай, по който са се произнесли съдилищата е дали в конкретният случай са налице законоустановените критерии на чл.83,ал.2,т.1 – т.7 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на такси. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.Тази преценка се извършва въз основа на документи,издадени от съответните компетентни органи/в настоящия случай отсъствие на данни за безработица/,които следва да бъдат представени с молбата по чл.83,ал.2 ГПК,поради което преценката е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства,препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение.Въззивният съд е извършил преценката си с оглед на всички обстоятелства изброени в чл.83,ал.2 ГПК и в съответствие с възприетото в приложените определения.
Неоснователен е и довода,че от факта на предоставянето на правна помощ по чл.23 от Закона за правна помощ поради финансова невъзможност за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса при касационно обжалване на определение,постановено по същото дело/определение № 320/27.07.2012 год.по същото дело на което се позовава/,следва,че са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса по предявените обективно съединени искове.Условията за освобождаване от заплащане на държавна такса за съдебното производство и условията,при които се предоставя правна помощ са уредени в различни нормативни актове и не е уредена изрична законодателна пряка връзка на зависимост между уважаването на единия вид и уважаването на другия вид искане.Макар и предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83,ал.2 ГПК и по чл.23,ал.4 ЗПП да обхващат едни и същи обстоятелства,то съвкупната им преценка в единия и другия случай може да доведе до различни правни изводи.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № № 519/09.03.2012 г., по ч.гр.д. № 517/2012 г., по описа на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: