О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 24.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1105/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№165/14.01.2019 г., подадена Община Рудозем, област Смолян, против въззивно решение №469/13.12.2018 г. по гр.д.№383/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №126/31.7.2018 г. по гр.д.№88/2018 г. по описа на Маданския районен съд, с което са уважени предявените от С. М. М. от [населено място], община Р., област С., против Община Рудозем, област Смолян, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че „Спорът пред настоящата инстанция е концентриран до развитата теза, че закрилата на работника по чл.333, ал. 1, т.1 КТ може да бъде дерогирана с акт на общинския съвет, който се явява обвързващ за кмета на общината, в качеството му на неин законен представител. Настоящият съдебен счита, че развитите във въззивната жалба доводи не могат споделени. В случая няма спор, че ищцата е заемала длъжност „главен експерт канцелария“ в администрацията на община Рудозем по силата на трудов договор № 213 от 19.12.2011 г. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 70 от 29.12.2017 г. на кмета на oбщина Рудозем -на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, в изпълнение на решение на общинския съвет. Ищцата е майка на дете до 3-годишна възраст, а уволнението е извършено без предварително разрешение на инспекцията по труда. При това положение, правилно първата съдебна инстанция е приела за незаконосъобразно и е отменила, наложеното по силата на посочената заповед уволнение. Закрилата по чл. 333, ал.1 КТ се прилага без оглед качеството на работодателя и спецификата при вземане на кадрови решения. В случая отношенията между кмета на общината и общинския съвет, органи на местно самоуправление, са ирелевантни за прекратяване на трудовите правоотношения на общината с трети лица. В отношенията между страните по делото общината има качеството на работодател – частноправен субект, който е обвързан от разпоредбите на Кодекса на труда. Решението общинския съвет представлява вътрешен акт по вземането на кадрови, управленски решения, то не е в състояние да дерогира закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, както по същество се поддържа с въззивната жалба. Неизпълнението на изискването по чл. 333, ал. 1 КТ за предварително разрешение от инспекцията по труда е абсолютно формално основание за отмяна на уволнението, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество, какъвто е случаят. Ето защо въззивната жалба е изцяло неоснователна. За пълнота следва да се отбележи, че правилно първата инстанция е уважила обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. В случая не са налице пречки за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, съгласно разясненията на ТР № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ищцата е страна по безсрочно трудово правоотношение, като не е налице хипотезата на незаконно уволнение в рамките срока на предизвестие. Искът по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и доказан, изводимо от представената по делото трудова книжка, съгласно разясненията на ТР № 6/2014г. на ОСГК на ВКС за разпределение на доказателствената тежест по този иск. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.“
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Като основания за допускането се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т. 3, предложение първо ГПК. Твърди се, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по спорно материално право, в противоречие с разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА, с оглед правомощието на Общинския съвет като колективен орган на местното самоуправление по отношение одобрението на числеността и структурата в общинската администрация. Твърди се също така, че окръжният съд неоснователно приел, че актовете на ОбС са някакви вътрешни актове, които кметът на общината едва ли не следва да игнорира, както и че последният е длъжен да изпълни решението на съвета, с оглед наличието на одобрения бюджет, който ОбС е приел и одобрил, и съобразил с актуалното щатно разписание и структурата на общинската администрация. Сочи се, че в касационната жалба са изложени доводи и обстоятелствата, поради които касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация С. М. М., посредством процесуалния си представител – адв. С. Ч., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението на касационния жалбоподател не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението, че изводите на въззивната инстанция са в противоречие със съдържанието на чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА не представлява въпрос, а касационно оплакване, което наред с останалата част от изложението следва да бъде разгледан в случай, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 720 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №469/13.12.2018 г. по гр.д.№383/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУДОЗЕМ, ОБЛАСТ С., да заплати на С. М. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], община Рудозем, област СМОЛЯН, деловодни разноски в размер на 720/седемстотин и двадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: