О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 09.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5308 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Р. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. против въззивно решение № 225 от 12.10.2016г. по в.гр.д. № 297 по описа за 2016г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 291 от 9.05.2016г. по гр.д.№ 1954/2015г. на Кюстендилски районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.
Касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните два въпроса:
1. Кои териториални ръководни изборни органи ползват закрилата по чл.333 ал.3 КТ – тези, за които в предприятието-работодател имат първични организационни структурни звена и териториалните органи са обособени на по-високо ниво, или тези за които в предприятието-работодател няма първични организационни структурни звена?
2. Избраният председател на Териториален синдикат- секция „Образование”, като структура на Регионалните съвети на КНСБ, ползват ли се от закрилата по чл.333 ал.3 КТ, като териториален, отраслов изборен синдикален орган?
Касаторът се позовава на противоречие с постановено по чл.290 ГПК решение № 139 от 18.05.2016г. по гр.д. № 6080/2015г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта /поради липса на противоречие с цитираното решение по чл.290 ГПК и наличие на практика по поставените въпроси която е съобразена от въззивния съд/, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 575лв., реалното извършване на които удостоверява с фактура и представен договор № 8060 от 22.11.2016г. за правна защита и съдействие, съдържащо запис, че договорената сума е платена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Касаторът поставя въпросите си във връзка с установеният по делото факт, че докато е заемал длъжността „Помощник директор административно-стопанска дейност” е изпълнявал функциите на Председател секция „Образование” към Териториален синдикат на КНСБ [населено място].
В мотивите си, въззивният съд е приел, че същият не се ползва със закрилата по чл.333 ал.3 КТ, тъй като не е членувал в секционна организация към съответното предприятие. Посочил е, че „председателят и секретарят на друго първично организационно структурно звено, извън предприятието на работодателя, не се ползва с право на синдикална закрила. /С такава би се ползвал само ако е от ръководството на синдикален изборен орган, който стой по-високо в структурата на съответния синдикат- над първичните организационно структурни звена при различни работодатели./
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по отношение на тях не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, трябва в обжалваното въззивно решение, поставеният от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото, да е разрешен в противоречие с даденото разрешение по същия въпрос в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай – решение № 139 от 18.05.2016г. по гр.д. № 6080/2015г. на ІV г.о. , на което се позова касатора, дава идентично /а не противно/ решение на възприето от въззивния съд по поставените въпроси – а именно, че председателят на първично организационно структурно звено извън предприятието на работодателя /какъвто е касатора/ не се ползва с право на синдикална закрила при уволнение по чл.333 ал.3 КТ, тъй като не е член на ръководен изборен синдикален орган. Предназначението на предварителната закрила е да се осигури възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя. При липса на възможност за конфликт на интереси /между съответния председател на синдикална организация и работодателя/, закрилата не би била обоснована /вж.Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014г. по т.д.№ 9/2013г. на ОСГК на ВКС , съгласно което „уредената в чл.333 ал.3 КТ социална защита при уволнение има за адресат синдикалисти, които пред вид специфичното си положение и дейност – влизат в спорове и конфликти с работодателя”/. Затова, законодателят предоставя закрила на две групи синдикални дейци – тези, които са членове на ръководството на синдикална организация в предприятието /какъвто ищецът безспорно в случая не е, защото не членува в синдикална организация в предприятието/ и тези, които са членове на ръководен изборен синдикален орган – било той териториален, отраслов или национален. В случая – въззивният съд е приел за установено, а /неговите мотиви не подлежат на контрол за правилност в настоящето производство по чл.288 ГПК/, че ищецът не е доказал да е член на ръководен изборен синдикален орган – той е председател на друго първично организационно структурно звено, което е извън предприятието на работодателя.
Наличието на установена съдебна практика /освен цитираната, могат да бъдат посочени още и решения № 447 от 10.01.2013г. по гр.д. № 1276/2011г. на ІV г.о., № 667 от 15.11.2010г. по гр.д. № 63/2010г. на ІV г.о./, изключва наличието на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая установената практика е ясна,точно установена и не се нуждае от промяна или осъвременяване на тълкуването й.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 575лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице специалните основания по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 12.10.2016г. по в.гр.д. № 297 по описа за 2016г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Р. Н. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] да заплати на Основно училище „Даскал Д.” ЕИК[ЕИК] с адрес:гр. Кюстендил [улица], представлявано от директора Т. сумата от 575лв. /петстотин седемдесет и пет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :