О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
Гр. София, 20.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 03.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 2552/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЖАННА ООД, гр. София, чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 1036 от 27.04.2018 г. по в. т. д. № 1871/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на решение № 374 от 72.02.2017 г. по т. д. № 922/2016 г. по описа на СГС, VI ТО, 7 състав, касаторът е осъден на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.88 ал.1 изр.1 ЗЗД да заплати на ИБЕРТЕКС АГ – швейцарско акционерно дружество, сумата 47 461.60 евро, дължима на отпаднало основание – развален договор за търговска продажба, представляваща разликата между доставените в изпълнение на същия договор от ЖАННА ООД стоки по фактури, подробно описани, и заплатените от ИБЕРТЕКС АГ суми в общ размер 674 246 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2016 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно на всички основания, посочени в чл.281 т.3 ГПК, съответно обосновани, поради което се моли за отмяната му.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се формулират следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Изправността на ищеца условие ли е да се уважи искът по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.88 ал.1 изр.1 ЗЗД, без да е направена преценка относно изправността на ответника при постигнато неформално /устно/ съглашение за покупко-продажба на стоки между търговци; 2/ Каква е доказателствената тежест на счетоводен документ /фактура, дебитно известие/, който надлежно е отразен в счетоводството, както и в ГФО и ГДД на търговец по чл.1 от ТЗ, ако негови контрагенти при постигнато неформално /устно/ съглашение за покупко-продажба на стоки не отразят в своето счетоводство получени счетоводни документи по сделката. В изложението се съдържа и твърдение, че САС не е обсъдил всички твърдения, доводи и възражения в отговора на въззивната жалба, както и не е преценил правилно събраните в хода на делото доказателства, с което е нарушил разпоредбите на чл.273 вр. чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК и е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл.288 ГПК, както и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок за обжалване, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд въз основа на данните по делото е приел, че между страните са съществували отношения по неформално споразумение, по силата на което продавачът ЖАННА ООД се е задължило да доставя на купувача ИБЕРТЕКС АГ текстилни изделия по допълнително уговорени видове, количество, качество и цена, а последният да му заплаща цената на стоките по всяка отделна доставка, съобразно издадените фактури. Исковата сума се формира като разлика между авансово заплатените от купувача суми в периода 15.05. – 28.07.2015 г. и стойността на издадените от ответника фактури. За тази разлика, която не се покрива от издадените фактури за действително доставени стоки, ищецът твърди в исковата молба, че разваля договора и претендира връщането й. Съдът е посочил, че доколкото в случая фактурите не са подписани, доказателствената им стойност се преценява с оглед извършените счетоводни записвания, както и с оглед кореспондиращите им товарителници, удостоверяващи предаване на стоките. След проследяване на относимите към спора фактури и отношенията във връзка с тях, въззивният съд е приел, че от ключово значение е въпросът за едностранното увеличаване на сумата по фактура № 116/09.10.15 г., издадена за 197 548.40 евро, със сумата от 131 000 евро, извършено с дебитно известие № 117 от 06.11.2015 г., при липса на съгласие от страна на ищеца-купувач за увеличаване продажната цена на стоките по фактурата и при извършено своевременно оспорване на истинността на дебитното известие, товарителницата и документа, удостоверяващ връчването й. Съдът е достигнал до извод, че дебитното известие не притежава всички необходими реквизити – липсва указание за основанието за неговото издаване, в случай на увеличаване на данъчната основа. Макар да е осчетоводено и декларирано от ответника-продавач, дебитното известие не съдържа данни, дали увеличението се дължи на доставено по-голямо количество стока или на повишаване на единичните цени. В процеса ответникът също не е заявил конкретната причина, обусловила увеличаването на сумата по фактурата. Следователно, като счетоводен документ известието не отговаря на изискванията за материална обоснованост и на действителните отношения между страните, поради което с него не е осъществено надлежно увеличение на стойността на фактура № 116/09.10.2015 г. В заключение съдът е приел, че доставените от ответника стоки са на обща стойност 626 784.40 евро, а сборът от заплатените от ищеца авансови суми е 674 246 евро, или е налице разлика от 47 461.60 евро, която следва да му бъде възстановена, с оглед надлежното разваляне на договорните отношения, за което са изложени подробни мотиви.
Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната му част не следва да бъде допуснато до касационна проверка, по следните съображения:
Констатира се, че в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, по който съдът да се произнесе. Това е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване, доколкото съдът няма правомощия да извежда липсващия въпрос от доводите и оплакванията в жалбата или изложението, в който смисъл са указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Въпросите, поставени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не се преценяват като такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Налице е непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, както относно предпоставките за разваляне на договора, така и за правното значение на счетоводните документи и тяхното осчетоводяване или липсата на такова. В случая касаторът е следвало да посочи тази практика и да твърди евентуално противоречие с нея, а не да се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Освен това обстоятелството, че въпросите са зададени при определени, конкретизирани в тях условия не ги прави значими за прилагането на закона и развитието на правото, а по-скоро – казуистични, т.е. релевантни за правилността на съдебния акт, а не правни въпроси по смисъла на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо в случая не се доказват поддържаните основания за достъп до касационен контрол и такъв следва да бъде отказан.
С оглед изхода на спора и направено искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените за защитата му пред ВКС съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 5 867.49 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1036 от 27.04.2018 г. по в. т. д. № 1871/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЖАННА ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на ИБЕРТЕКС АГ, рег.№ СН-115.488.415 сумата 5 867.49 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем и 0.49 лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: