О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
[населено място], 16.07. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на давдесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2721 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от В. В. Б. и А. В. П. касационна жалба срещу решение № 1793/11.07.2018г. по гр.д. № 2409/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 805/06.02.2018г. по гр.д. № 4852/2017г. на СГС е отхвърлен искът на В. Б. против Гаранционен фонд- София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 80000лв. до 100 000лв., както и за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 07.07.2015г.-28.01.2016г. и искът на А. П. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 40 000лв. до 100 000лв., както и за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 07.07.2015г.-28.01.2016г.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
В писмения си отговор ответникът по касацията Гаранционен фонд – София оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касация. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач П. К. Б. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 07.07.2015г. е починал малолетният В. Б., дете на касаторката В. Б.. Въз основа на свидетелските показания САС е намерил, че между детето и касатора А. П. са били създадени много близки отношения, сходни на тези между биологичен родител и дете. Касаторът е живял на съпружески начала с майката и е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на детето, поради което съдът е заключил, че А. П. е материалноправно легитимран да претендира обезщетение от смърта на В. Б.. Решаващият състав е обсъдил свидетелските показания, установяващи преживените дълбоки страдания на касаторите от загубата на детето, като е отчел, че със значително по-голям интензитет са тези на майката. Определени са били обезщетения в размер на 120 000лв. за В. Б. и 60 000лв. за А. П., които са били намалени след прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради доказано съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. Съобразно заключението на САТЕ апелативният съд е приел, че причина за настъпване на ПТП от една страна е поведението на водача на автомобила, който е бил длъжен да намали скоростта от момента на възприемане на детето / предвижващо се в дясно по банкета/ при отлична видимост, а от друга – поведението на детето, което е предприело пресичане на пътното платно непосредствено преди удара. За да определи процента на съпричиняване въззивната инстанция е отчела, че водачът се е движил с разрешена за съответния пътен участък скорост, както и че е налице нарушение на задължението на родителите на малолетното дете по чл.125, ал.3 СК – да упражняват непрекъснат контрол върху него, а те са допуснали детето да се придвижва само, извън населено място по пътното платно. При което е прието, че приносът на пострадалия е 1/3, а на делинквента -2/3.
В изложението към касационната жалба касаторите поставят следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка в страната?; 2/При формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитетът на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?; 3/ За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има предположение за поставяне в риск? Всички въпроси са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради разрешаването им от САС в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о. и Решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о.- по първи въпрос; Решение № 149/02.05.2011г. по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС,II т.о. и ППВС №4/68г.- по втори въпрос и в Решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 171/10.10.2013г. по т.д. № 596/2016г. и др.- по трети въпрос.
Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Първи и втори въпрос отговарят на изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях има произнасяне от въззивния съд и дадените разрешения са обусловили крайните правни изводи. Не е осъществено допълнително соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По проблема за значението на социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, в т.ч. и на нормативно определените лимити на застрахователно покритие, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о.; Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 66/03.07.2012г.по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о. и Решение № 242/12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, II т.о., е прието, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Изхожда се от разбирането, че отношение към критерия за справедливост има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно динамичните промени в икономическата ситуация са в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС е направил преценка, че към датата на събитието – 07.07.2015 г., определените обезщетения са съобразени със социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, ето защо е отчел основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
Съгласно залегналите в ППВС №4/68г. разрешения и в цитираната от касаторите практика в решенията по чл.290 ГПК понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД – справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства към датата на деликта и на тази основа е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за всяко увредено лице. Отченена е била възрастта на починалия – малолетно дете, неговото социално положение – отглеждан от майка си и лице, което живее с нея на съпружески начала в общо домакинство с още пет деца, степента на родствена връзка между загиналото при ПТП лице и всеки касатор, сложилите се приживе отношения между тях, обсъдени са свидетелските показания относно отражението на смъртта на детето върху живота на ищците.
Трети въпрос не изпълнява изискването към общото основание за достъп до касация. Изводите на въззивният съд за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалото дете не са обусловени от предположения за действия, които евентуално са го поставили в риск. Разгледано е конкретното участие на детото в ПТП, като са съобразени комплекс от сложили се обстоятелства: мястото на настъпване деликта – извън населено място, пострадалият се е движил като пешеходец по банкета на пътя по посока движение на превозните средства и е предприел внезапно пресичане на пътното платно, което действие е квалифицирано като нарушение на чл.113 ЗДвП. Освен това САС е съобразил и задължението на родителите да упражняват постоянен надзор върху малолетните си деца.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съобразно изхода от спора в полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1793/11.07.2018г. по гр.д. № 2409/2018г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. В. Б. и А. В. П. да заплатят на Гаранционен фонд – София сумата от 100лв., представляваща сторените от последното разноски за касационна инстанция, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: