О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София,06.07. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 319/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “И” АД, гр. С. срещу решение № 176 от 21.01.2009 г. по гр. д. № 1321/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Врачански окръжен съд решение № 667 от 09.05.2008 г. по т. д. № 1007/2007 г., е отхвърлен предявеният от търговското дружество срещу О. Р. иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 30 152.51 лв. – възнаграждение по договор от 22.11.2004 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 715.35 лв. – обезщетение за забавено плащане на първата сума в размер на законната лихва за периода от 28.06.2007 г. до 19.11.2007 г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда, че претендираната сума не може да бъде присъдена, тъй като е над размера на възнаграждението, уговорено в процесния договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, като се позовава на разпоредбата на чл. 19 от същия закон, предвиждаща възможност за изменение на договора при настъпване на определени условия.
Според касатора, обжалваното решение съдържа произнасяне „по съществен материалноправен спор”, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – О. Р. – оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 31.03.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от „И” АД, гр. М. срещу О. Р. иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 30 152.51 лв., претендирана като част от възнаграждение по договор за зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа на територията на О. Р. за сезон 2004-2005 година, въззивният съд е приел, че не е налице основание за плащането на тази сума, тъй като липсва поето за същата задължение по предвидения в закона ред. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че в случая се касае за облигационно правоотношение, възникнало по специален ред – Закона за обществените поръчки, който установява категорична забрана за изменение и допълване на договорите за обществени поръчки. Поради това и като е отчел факта, че ответната община е заплатила цялото уговорено в процесния договор и в анекса към него възнаграждение, съдът е преценил искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на допълнително възнаграждение за осъществяване предмета на договора, а също и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за неоснователни.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и да не е изрично формулиран, с оглед изложеното в касационната жалба, би могло да се приеме, че в случая като значим за делото се поставя въпросът допустимо ли е страните по договор за обществена поръчка да уговорят по-голям размер на възнаграждението за възложената работа, без да се спазва предвидената в Закона за обществените поръчки процедура.
Безспорно, този въпрос е от решаващо значение за изхода на спора, което налага извод за наличие на главната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Липсват обаче допълнителните изисквания, специфични за двете поддържани от касатора основания – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
На първо място, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, необходимо е материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Това условие в случая не е изпълнено, тъй като касаторът се позовава единствено на решенията по настоящия спор, постановени от първоинстанционния и от въззивния съд и не посочва други влезли в сила съдебни актове, в които да е решен поставеният въпрос.
От друга страна, не може да се счете, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Преди всичко, следва да се отбележи, че касаторът се позовава на разпоредби от отменения Закон за обществените поръчки от 1999 г., който е неприложим към настоящия случай, с оглед обстоятелството, че процесният договор е сключен при действието на новия Закон за обществените поръчки, в сила от 01.10.2004 г. Независимо от това, напълно неоснователно е твърдението на касатора, че „съдебната практика по сходни и идентични казуси е бедна”. По приложението на разпоредбите, относими към материята за изменението на договорите за обществени поръчки, съществува достатъчно съдебна практика, която е непротиворечива. Освен това, тези разпоредби са императивни и твърде ясни, поради което не се налага разкриване на съдържанието им чрез тълкуване, което би допринесло за точното им прилагане и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 176 от 21.01.2009 г. по гр. д. № 1321/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: