5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№385
С., 11.11.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4520 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П., приподписана от адвокат Н. С., против решение № 62 от 12.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1074 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 866/31.10.2012 г. по гр.д. № 4150/2011 г. на Районен съд-Пазарджик за отхвърляне на предявения от И. Г. П. против [община] установителен иск за собственост по отношение на парцел 144 в кв.І по регулационния план на [населено място] от 1934 г. /обезсилен/, съставляващ част от УПИ ІІ-19 в кв.І по действащия план на селото.
[община] не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищцата е основала правата си на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, като е твърдяла, че към момента, в който наследодателят й е влязал в ТКЗС имотът е имал селищен характер, през 1962 г. е бил изключен от чертите на регулационния план и през 1980 г. отново е включен в границите на селото, но е актуван като общински, като отчуждаването е извършено не по установения ред и без да е платено обезщетение.
[община] е оспорила иска с доводи, че имотът е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е бил възстановен в реални граници на основание чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като е бил застроен и собствениците са получили като обезщетение земеделска земя – лозе 1.899 дка на стойност 1772 г. и уравнителна сума от 998.10 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е ангажирала доказателства във връзка с твърдението, че при отчуждаването на процесния имот не е спазена процедурата за това, като е счетено, че част от доказателствата /актове за държавна собственост, заповед на [община] и на Областен управител и преписки на ОС”Земеделие”-Септември/ са неотносим, тъй като не е установена идентичност между описаните в докумените имоти и процесния. Направен е извод, че е проведено отчуждително мероприятие и наследодателят на ищцата е изгубил правото на собственост.
Доводите във въззивната жалба са, че неправилно част от доказателствата са приети за неотносими, неправилно в тежест на ищеца е възложено да докаже, че е не спазена процедурата по отчуждаване и не е платено обезщетение и е налице противоречие в мотивите на съда относно значението на заповед № 207/30.04.2002 г.
За да постанови решението си Окръжен съд-Пазарджик е приел за установено, че ищцата е наследник по закон на Т. Н. Д., поч.1974 г. – негова внучка от коляното на сина му Г. Т. Д.. Имот пл.№ 144 е записан на името на Т. Д. по обезсиления план на [населено място] от 1934 г.; изключен е от регулация на 28.02.1962 г. с решение на ИК на ОбНС [населено място] в изпълнение на 216 ПМС от 1961 г., като ищцата твърди, че този имот, първоначално попадащ в чертите на регулационния план, представлява нивата в м.”В.” с площ от 2.5 дка, описана в опис-декларацията на Т. Д. за влизане в ТКЗС. Безспорно по делото е, че нивата в м.”В.” е заявена за реституция по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Т. Н. Д. по преписка № 259 от 25.02.1992 г., заедно с друг имот в същата местност, като с решение по протокол № К 42 от 23.06.1998 г. на Поземлена комисия [населено място] на наследниците на Т. Д.. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху нива от 2.5 дка в м.”В.” и е отказано по отношение на нива от 2.2 дка с мотив, че имота попада в регулацията и е застроен от трети лица, за което собствениците следва да получат обезщетение по чл.10 ал.7 и чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ за площ от 1415кв.м. С решение № К 259 от 08.09.2000 г. на ОСЗ [населено място] на наследниците на Т. Д. е определено право на обезщетяване за признато, но невъзстановено право на собственост, между които и за процесната нива от 2.2 дка, като наследниците са обезщетени със земя и поименни компенсационни бонове на обща стойност от 2769 лв, а с решение №К1 от 16.02.2011 г. наследниците на Т. Д. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 1.899 дка земеделска земя, представляваща поземлен имот от О. №070064-лозе със същата площ на стойност 1772 лв, като за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение-с поименни компенсационни бонове на стойност 998 лв. Бившият имот пл. № 144, кв.1 по обезсиления план на [населено място] е идентичен с част от УПИ ІІ-19 и УПИ ІІІ-20 по сега действащия план, записани като общинска собственост по плана от 1990 г., като УПИ ІІ-19 е застроен от наследници на А. И. Ч. и О. Ч. въз основа на отстъпено право на строеж, за което е съставен нотариален акт от 1993 г., а вторит имот е застроен с масивна жилищна сграда на 72 кв.м., собственост на Ц. Т. Д. въз основа на отстъпено право на строеж през 1981 г., за което е съставен нотариален акт от 1997 г.
При така приетите факти е направен извод, че имотът не е отчуждаван, а е внесен като нива в Т. от собственика Т. Н. Д. в момента когато е станал член-кооператор, като е описан в опис-декларацията му за влизане в ТКЗС. Първоначално имотът е имал селищен характер, доколкото по обезсиления план от 1934 г. е бил в регулацията на населеното място. С факта на изключването на имота от регулацията на [населено място] по 216 ПМС за увеличаване обработваемата земя на ТКЗС, е променен статута на имота, като от селищен, той се е трансформирал в земеделска земя. Липсват данни, а и не се твърди от ищцата към момента на изключването на имота от регулация той да е бил застроен, тоест, следва да се приеме, че към 1962 г. имотът е представлявал земеделска земя предназначена за земеделско производство и е съставлявал нива, така както е отразено и в опис-декларацията за влизане в ТКЗС от наследодателя Т. Д.. Следователно процесният имот не е одържавен или отнеман не по установения от закона ред. С внасянето на имота в ТКЗС наследодателят не е загубил правото си на собственост върху имота, а в същност е бил лишен през определен период от време от възможността реално да упражнява фактическа власт върху нивата в нейните реални граници, доколкото с обобществяването и включването на земята в блок на ТКЗС границите й са фактически заличени. Обстоятелството, че в последствие имотът отново е включен в регулацията на населеното място, не променя извода, че реституцията на тази земеделски имот следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ /чл.10 ал.7/ и такава процедура е проведена, като на наследниците на Т. Д. е признато правото на собственост върху процесната нива, но е отказано да се възстанови собствеността поради обстоятелството, че имота е застроен от трети лица, като в решенията изрично е указано, че собствениците имат право на обезщетение. Решенията, с които е отказана земеделската реституция както с план за земеразделяне така и в стари граници по отношение на процесния имот не са обжалвани и са влезли в сила. В резултат на стабилизарането на тези актове на Поземлената комисия, с последващи такива тя е пристъпила към фактическо определяне на вида и начина на обезщетяването, а именно с поземлен имот от О. – лозе с площ от 1899 кв.м. представляващо имот №070064 в м.”Долен Г.” и с поименни компенсационни бонове за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение, на стойност 998 лв. Тези решения на ОСЗ също не са обжалвани по предвидения за това процесуален ред и са влезли в законна сила. Следователно налице е окончателно приключила процедура по реституция на процесния земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ чрез натурално и парично обезщетяване на собствениците поради невъзможност процесния имот да бъде реално възстановен в границите си вследствие на извършено върху имота строителство от трети лица.
Изложени са и съображения, че ищцата се позовава на разпоредбата на чл.2 ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти предвиждаща реституция екс леге /по силата на закона/, когато одържавяването е извършено не по установения от закона ред и без изплатено обезщетение. Възстановяването на собствеността по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ на имоти, отнети от техните собственици без законово основание или отчуждени не по установения законов ред, става по силата на закона, ако към момента на влизане в сила на това изменение на закона /22.11.1997 г./ са били налице предпоставките на чл.1 за настъпване на реституционния ефект. Следователно, и при реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. следва да са налице предпоставките, визирани в чл. 2, ал. 3 от закона /В тази връзка виж, т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006г. по тълк. гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС/. Една от тези предпоставки е отнетия имот да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Кога имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, следва да се преценява с оглед на всеки конкретен случай, като с оглед затрудненията по приложението на закона, с тълкувателната си практика ОСГК на ВКС е дало задължителни за съдилищата указания относно две хипотези. В ТР № 1 от 17.05.1995 г., както и в ТР решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. гр. дело № 6/2005 г. е разгледана една от хипотезите, при които следва да се приеме, че подлежащ на реституция имот не съществува в размерите, в които е бил отчужден – когато след отчуждаването му и след отнемането му без основание, и преди влизане на Закона в сила /а за имотите, включени в обхвата на реституцията с изменението на същия закон с ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г. -преди 22.11.1997 г./, имотът е бил застроен със законна сграда. Друга хипотеза е предвидена с чл. 2, ал. 1 З. – когато към посочения по-горе момент, имотът е бил публична държавна или общинска собственост, в който случай неговото предназначение е дотолкова съществено променено, че законодателят е извел тази промяна като пречка за реституцията. Както е прието с т. 1 от ТР № 1/1995г. на ОСГК на ВКС, промяната на предназначението на имота или обединяването му в общ имот с други имоти /следва да се разбира и за хипотезата, когато към момента на влизане в сила на закона или към 22.11.1997 г., този имот не съществува като отделна кадастрална единица/, сами по себе си не са пречка за реституцията. Когато обаче след промяната на предназначението му, отчужден незастроен имот е бил застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия /изграждане на улици, тротоари, градинки, алеи и др. подобни/, предназначението на такъв имот би се оказало дотолкова съществено променено, че той реално вече няма да съществува до размерите, в които е бил отчужден. В този смисъл е и тълкуването на чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ, дадено с решение №567 от 21.06.2010г. по гр.д.№112/2009г на ВКС, I г. о., което е постановено в производство по чл. 290 ГПК и се обхваща от задължителната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Дори да се приеме, че процесният имот не представлява земеделска земя и подлежи на реституция по реда на ЗВСОНИ, следва да се отбележи, че имот пл.№144 към настоящия момент не съществува като самостоятелна кадастрална единица, доколкото участва с отделни свои части в два съседни УПИ, които са застроени с жилищни сгради въз основа на отстъпено право на строеж, тоест, следва да се приеме, че имота реално не съществува до размерите, в които е бил отчужден, дори ако се възприеме тезата на ищцата, че е налице и отчуждаване не по установения от закона ред. Освен това не е установено имота да се намира в патримониума на държавата, респективно на [община], доколкото имотът е бил и надлежно деактуван като частна държавна собственост.
В обобщение е прието, че ищцата не може да се легитимира като собственица на процесния имот, който има характеристиките на земеделска земя, включена в ТКЗС по 216 ПМС и затова реституцията му не може да се извърши по реда на ЗВСОНИ.
К. счита, че по въпросът дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/1995 г., т.1 ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, а по въпросът дали е земеделски имот, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ – на задължителната практика на ВКС по решение № 767/16.11.2010 по гр.д. № 1760/2009 г., І г.о. и решение № 617/4.08.2010 г. по гр.д. № 1636/2009 г., І г.о.
С посочените решения по чл.290 ГПК ВКС не се е произнесъл по въпроса дали имот, включен в строителните граници към момента, когато собственикът му е станал член на ТКЗС и впоследствие изключен от регулация и предаден на ТКЗС въз основа на ПМС № 216/1961 г., подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което по този въпрос липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
След като не е налице основание за допускане на касационно обжалване във връзка с основния мотив за отхвърляне на иска – а именно, че имотът е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ и реституционната процедура е инициирана и приключила – то не следва да се разглежда твърдяното противоречие с практиката на ВКС по допълнително изложените мотиви – че имотът не съществува реално – тъй като същото не може да обоснове допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 62 от 12.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1074 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пазарджик
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: