О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София 26.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2929/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба, подадена от Б. И. В., против определение № 170/18.05.2017 г., постановено по възз.гр.д № 338/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е допълнено в частта за разноските разпореждане № 109/22.03.2017 г., постановено по същото дело и Б. И. В. е осъдена да заплати на М. И. П. направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че въззвинвият съд незаконосъобразно не е уважил направеното възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Иска се размерът на присъдения хонорар да бъде намален на 660 лв. предвид материалния интерес по делото, разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, извършените процесуални действия в касационното производство и размера на заплатените разноски в предишни инстанции.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – М. И. П., в който са изложени подробни доводи за неоснователност на подадената частна жалба.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК/ т. 24 по ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Разгледана по същество е основателна.
С решение № 166/30.11.2016 г. по възз.гр.д № 338/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол е потвърдено решение № 380/14.07.2016 г., постановено по гр.д № 408/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е уважен предявеният от М. И. П. срещу И. В. В. и Б. И. В. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 260, том I, рег. № 1546, н.д. № 133/2012 г. от 09.08.2012 г. на нотариус Т. Д. с район на действие – Районен съд – Ямбол. Срещу въззивното решение Б. И. В. е подала касационна жалба и администриращият Окръжен съд – Ямбол е изпълнил процедурата по чл. 287, ал. 1 ГПК. Постъпил е писмен отговор чрез адв. Д. Й., в който е изразено становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, както и доводи по основателността на подадената жалба,като е заявена и претенция за присъждане на разноски за касационно обжалване в размер на 1000 лв., съгласно сключения договор за правна защита и съдействие. На 24.02.2017 г. жалбоподателката Б. И. В. е подала молба, в която е заявила, че оттегля касационната си жалба и съдът е разпоредил връщането й. С молба от 03.04.2017 г. М. И. П. е поискала присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения към отговора договор за правна помощ. Искането й е уважено и с определение № 170/18.05.2017 г. Окръжен съд-Ямбол е допълнил разпореждането си за връщане на касационната жалба, като е осъдил Б. И. В. да заплати на М. И. П. сумата от 1000 лв., представляваща направените в касационното производство разноски. Посоченото определение е предмет на обжалване пред ВКС.
Настоящият състав намира, че оплакванията на жалбоподателката са основателни и присъденото адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно. Съображенията за това са следните:
Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което Окръжен съд – Ямбол, като се е произнесъл съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, е потвърдил първоинстанционното решение без да събира нови доказателства. В подадената касационна жалба са релевирани оплаквания по същество на спора, които са идентични с вече заявените в процеса възраженията, направени в отговора на исковата молба от Б. И. В., както и заявените оплаквания във въззивната й жалба. Респективно защитата на ответната страна по касация не е била нито фактически, нито правно затруднена тъй като са поддържани заявените още в първа инстанция аргументи за неоснователност на предявената претенция.
Спорът – предмет на делото, не се отличава с правна и фактическа сложност. М. И. П. е обосновала претенцията си още пред първостепенния съд, като се е позовала на цитираната съдебна практика на ВКС, обосноваваща твърдението заявено в настоящото производство за извършени правни проучвания и анализи на елементите от фактическия състав на Павловия иск.
Обстоятелството, че процес уалният представител на ответната страна по касация е изразил обосновано становище във връзка с релевираните от касатора основания за допускане до касационно обжалване, не обосновава присъждане на адвокатско възнаграждение над минимума. Съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 НМРАВ, но не по –малко от 500 лв. Разпоредбата на чл. 7 НМРАВ предвижда размер на адвокатския хонорар според материалния интерес по делото. Цената на иска, посочена от ищеца, е 11 642 лв., респективно минималното адвокатско възнаграждение според НМРАВ е 977, 78лв., а ѕ от него се равняват на сумата от 733, 35 лв. Този размер на адвокатския хонорар настоящият състав намира за обоснован с оглед извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност по делото, а и предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на Б. И. В..
Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за намаляване на присъдения адвокатски хонорар до размера от 733, 35 лв.
При този изход на спора не се дължат разноски на ответната страна за настоящето производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 170/ 18.05.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 338/2016 г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, с което е допълнено разпореждане № 109/22.03.2017 г., постановено по гр.д № 338/2016 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол в частта, с която Б. И. В. е осъдена да заплати на М. И. П. сумата над 733,35 лв. до пълния присъден размера от 1000 лв., представляваща съдебни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 170/18.05.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 338/2016 г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, с което е допълнено разпореждане № 109/22.03.2017 г., постановено по гр.д № 338/2016 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол в останалата част за сумата от 733,35 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: