О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 385
гр. София, 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 121 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника, адвокат С. К. К. срещу решение № 299 от 26.09.2012 г. по гр. дело № 734/2012 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 184 от 19.04.2012 г. по гр. дело № 6805/2011 г. на Пернишки районен съд.
Ответникът З. Н. С. чрез пълномощника си, адвокат И. Г. В. в отговора чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
К. поддържа, че Пернишки окръжен съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в цитираното въззивно решение в обжалваната част. Този въпрос е формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както следва: „дали при фактическо преустановяване дейността на търговското дружество, са изпълнени елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, като аргумент в тази насока е обстоятелството, че като последица от горното е налице обективна невъзможност на работниците или служителите да изпълняват трудовите си задължения, съответно да престират труд”.
За да потвърди първоинстанционно решение № 184 от 19.04.2012 г. по гр. дело № 6805/2011 г. на Пернишки районен съд, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „охранител” на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е незаконно, тъй като липсва един от елементите на сложния фактически състав, регламентиран с разпоредбата, а именно решение за прекратяване на [фирма], [населено място]. Развито е съображението, че фактическото преустановяване на дейността на ответника по исковете е една от кумулативните предпоставки в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, с която не се изчерпва основанието за уволнение. Поставеният от касатора въпрос очертава хипотеза, отразяваща защитната му позиция по делото /налице е фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ при фактическото преустановяване на дейността на търговското дружество/, но не и хипотезата в рамките, на която е обосновано правното разрешение на въззивната инстанция. Правният въпрос жалбоподателят трябва да извлече от произнасянето на съда по спорното право, защото мотивите в решението по него, обуславящи изхода на делото формират предметното съдържание на общите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, по което ВКС въз основа на развитието на въпроса в съответната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК извършва селектиране на касационната жалба, за да прецени допускането на касационния контрол / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 1 /. С въпроса в приложението се въвежда случай, при който основанието по чл. 328, ал.1, т. 1 КТ се изчерпва с фактическото преустановяване дейността на търговското дружество, а по същият въпрос не е развито правно разрешение от съдебния състав. От изложеното се налага извода, че не е обосновано приложно поле на общото основание за допускане на касационно обжалване. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са развити съображения за наличието на съдебна практика, изградена при неточно приложение на закона или съдебна практика, която вече не е актуална предвид промяна в нормативната база, както и за насоките, в които според касатора тази практика следва да бъде преодоляна. Освен това не се поддържа и довод за липсата на съдебна практика по тълкуването на конкретни правни разпоредби, за които жалбоподателя счита, че е налице непълнота, неяснота или противоречивост на уредбата. Не са обосновани общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. От всичко изложено по – горе се налага извод, че в разглеждания случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото, касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените за настоящето производство разноски, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 200 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 26.09.2012 г. по гр. дело № 734/2012 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 184 от 19.04.2012 г. по гр. дело № 6805/2011 г. на Пернишки районен съд, втори граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на З. Н. С. направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: