2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№385
Гр.София, 22.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 237 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 317/08.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 4464/2011г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 28.11.2011г. по ч.гр.д.№ 16052/2011г. на Софийския градски съд за оставяне без разглеждане на молба по чл.390, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че подадената частна касационна жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че бъдещият иск, за обезпечаването на който е подадена молбата по чл.390 ГПК, е предявен по образуваното т.д.№ 262/11г. на СОС, поради което този съд е компетентен да се произнася по молбите за допускане на обезпечение. Съставът на апелативния съд не е възприел съображенията на СГС, че отказът по друго дело да се допусне обезпечение е пречка за страната да подаде отново молба по чл.390 ГПК.
Частният жалбоподател поставя два въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на първия въпрос – за пределите на компетентността на съда, разглеждащ дела за обезпечение на бъдещ иск, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормите на чл.390 и чл.389 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване – определен е компетентният съд за разглеждане на молбата преди предявяване на иска, който съд определя и срок за предявяването на бъдещия иск, а при предявен иск – обезпечението се допуска от съда, пред който делото е висящо. Двата момента – преди предявяването и след предявяването са точно разграничени по законодателен път.
Вторият въпрос – за приложението на нормата на чл.126, ал.1 ГПК в обезпечителното производство, е без значение за спора, тъй като въззивният съд изрично е счел за неправилни изводите на първоинстанционния съд. Възможността да се подава молба за обезпечение на иска, независимо от отхвърляне на направено по друго дело искане за допускане на обезпечение, е обсъдена от състава на апелативния съд. Съображенията на първоинстанционния съд не са обусловили изводите на въззивния съд и следователно не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По тези съображения касационно обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 317/08.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 4464/2011г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.