ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 385
София, 09.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3593/2015 година.
Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288, вр. с чл.78, ал.5 ГПК.
С определение №1044/15.9.2015 г. по настоящото дело съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №991/15.5.2015 г. по гр.д.№1008/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 12-ти състав. Със същото определение Прокуратурата на Република България – София, е осъдена да заплати на Е. Т. Д. от [населено място] деловодни разноски за касационното производство в размер на 1000 лева.
С молба, вх.№10653/07.10.2015 г., подадена от касационния жалбоподател Прокуратура на Република България, е поискано намаляване на присъдените разноски като прекомерни, на основание чл.78, ал.5 ГПК и се сочи сумата 547,50 лева като дължима, съгласно Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът в настоящото производство Е. Т. Д. от [населено място] е депозирал отговор по смисъла на чл.248, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за изменение на разноските за касационното производство по чл.248, ал.1, във връзка с чл.78, ал.5 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на определението. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Към писмения отговор на Е. Т. Д., подаден от процесуалния му представител – адв. С. Д., е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника й и платено възнаграждение в размер на 1000 лева, включващи защита и представителство пред ВКС, във връзка с касационна жалба, подадена срещу решението по гр.д.№1008/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Съгласно чл.78 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, ответникът по касационната жалба има право да получи направените разноски по касационното производство до момента. Видно е, че същият е заплатил 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Този размер разноски е поставен в тежест на касационния жалбоподател с определението на ВКС, чието изменение се иска.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с §2 от Наредба №1/09.7.2004 г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита е само за изготвяне на отговор по касационната жалба.
Поради това определеното и заплатено от него адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и молбата за намаляването му е основателна. Това възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на производството. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира че с оглед уговореното на касационния жалбоподател се следва присъждане на сумата 750 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определение №1044/15.9.2015 г. по гр.д.№3593/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., в следния смисъл: “ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – [населено място], [улица], да заплати на Е. Т. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 139, вх.Б, ет.2, ап.26, деловодни разноски в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лева.”
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: