3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. София, 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 4036 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по частна жалба вх. № 4937/25.07.2016 година по регистъра на Апелативен съд – В., подадена от А. Л. Н., чрез адвокат Ж. П. Я. срещу определение № 452 от 19.07.2016 г. по ч.гр.дело № 349/2016 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено определение № 1095 от 26.04.2016 г. по гр.дело № 3344/2012 г. на Варненски окръжен съд /В./, постановено по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор ответникът [фирма], [населено място] поддържа становище за недопустимост на подадената жалба с искане за оставянето й без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение намира подадената частна жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на В., с което по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК е издаден обратен изпълнителен лист в полза на [фирма] за сумата от 4 935 160.46 лева, преведена по изпълнително дело № 201171804001484 по описа на ЧСИ С. Д., рег. № 718, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по отменено решение № 896 от 05.07.2011 г. по в.гр.дело № 1078/2011 г. на В. в полза на А. Л. Н.. Съгласно нормата на чл. 407, ал. 1 ГПК, разпореждането, с което се издава или се отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане, като с произнасянето на въззивния съд по същество на подадената частна жалба инстанционният съдебен контрол се явява изчерпан. В този смисъл са и разясненията в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило своята актуалност и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., поради идентичността на разпоредбите на чл. 213, буква „а“ и буква „б“ от ГПК /отм./ и чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, очертаващи кръга на подлежащите на обжалване определения. До аналогичен правен извод се достига и от тълкуването на нормата на чл. 407, ал. 3 ГПК, от което следва, че разпореждането за издаване или отказ за издаване на изпълнителен лист се обжалва по общия ред, само когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в съдебни актове на състави на ВКС, гражданска колегия и търговска колегия – определение № 278/13.05.2015 г. по ч.гр.дело № 2188/2015 г. на ВКС, III г.о.; определение № 330/22.06.2015 г. по ч.т.дело № 2817/2014 г. на ВКС, II т.о.; определение № 431/27.07.2015г. по ч.т.дело № 1419/2015г. на ВКС, II т.о. Доводите на частния жалбоподател за допустимост на частната жалба са неоснователни. Същите засягат процесуални въпроси по предмета на частна жалба № 13610/11.05.2016 г., по подсъдността на спора на Апелативен съд, [населено място], както и по допустимостта и правилността на постановеното от апелативния съд определение, чието разглеждане може да се проведе само при процесуална допустимост на частната жалба. В случая жалбата, с която е сезиран ВКС има за предмет определение на апелативен съд, което не подлежи на обжалване пред настоящата съдебна инстанция.
С оглед на това частната жалба на А. Л. Н. се явява процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане.
По тези съображения Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 4937/25.07.2016 година по регистъра на Апелативен съд В., подадена от А. Л. Н. срещу определение № 452 от 19.07.2016 г. по ч.гр.дело № 349/2016 г. на Апелативен съд [населено място].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: