О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 29.07.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 3111 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано по „частна жалба“ (наименована молба), подадена от Ц. П. Д. срещу определение № 132 от 25.03.2016 г. на Великотърновски апелативен съд (ВтАС) по в.ч.гр.д. № 154/2016 г.
Жалбоподателят излага съображения относно спора, но не и във връзка с конкретното обжалвано определение.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Ц. Д. обжалва въззивно определение на ВтАС, постановено по въззивно ч.гр.д. № 154/2016 г., с което производството по делото е прекратено и е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на Д. срещу разпореждане № 2303/25.11.2015 г. на Плевенския окръжен съд за оставяне без движение на частна жалба като нередовна.
Обжалваното определение № 132 от 25.03.2016 г. на ВтАС е правилно.
Разпореждането, с което се оставя без движение частна жалба не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не се касае нито до определение, респективно разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито до такова, чието обжалване е изрично предвидено в закона.
Според задължителни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили сила и при действието на ГПК от 2007 г., при неправилните определения (респективно разпореждания) за оставяне на частна жалба без движение, засегнатата страна може да се брани единствено, като обжалва определението за прекратяване на делото, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности. В този смисъл е и Определение № 106 от 17.03.2011 г. по ч.гр.д. № 15/2011 г., І г.о. на ВКС.
В тази връзка, правилно ВтАС е оставил без разглеждане частната жалба като процесуално недопустима.
Във връзка с единственото съображение, поради което Великотърновският апелативен съд е постановил обжалваното определение, няма изложено никакво становище, нито оплакванията са във връзка с тълкуването на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Всичко, изложено от жалбоподателя, няма отношение към предмета на изследване в настоящото прозиводство.
В заключение обжалванотоследва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 132 от 25.03.2016 г. на Великотърновски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 154/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: