Определение №386 от 40311 по ч.пр. дело №327/327 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 386
Гр.София,  13.05.2010 г.
    
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 327 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по чл.274, ал.2, вр.а ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. М., гр. Д. срещу определение № 113/19.02.2010г., постановено от Д. окръжен съд, с което е прекратено производството по ч.гр.д. № 126/2010г. поради недопустимост на подаденото възражение по чл.423 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение № 334/07.07.2009г., издадена по ч.гр.д. № 2589/09г. на Д. районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът Ж. Д. Ж., гр. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната жалба е редовна, като подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че възражението по чл.423 ГПК е просрочено, тъй като е депозирано на 10.02.2010г., а молителката е узнала за издадената заповед за изпълнение на 23.07.2009г.
Според частната жалбоподателка, на 23.07.2009г. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като първоначално районният и окръжният съд са приели, че възражението е в срок. С определение от 27.01.2020г. ВКС е отмени определението за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение на основание, че депозираното възражение е просрочено, поради което за нея възникнал интерес от предявяване на възражението по чл.423 ГПК от този момент.
Съставът на ВКС намира, че обжалваното определение на Д. окръжен съд е правилно.
Съгласно чл.423 ГПК възражението на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, следва да се подаде в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.
С определение от 26.08.2009г. по ч.гр.д. № 2589/09г. Добричкият районен съд е спрял изпълнението, образувано по изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че възражението по чл.414, ал.1 ГПК е депозирано в срок, доколкото поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника на 08.07.2009г., но липсвал препис от издадената заповед за изпълнение. Въззивният съд е потвърдил определението за спиране, като е изложил съображения, че връчването на заповедта за незабавно изпълнение на лицето Д. М. , пълномощник на длъжника, на 08.07.2009г. не е редовно, поради обстоятелството, че това лице не е от кръга на лицата по чл.32 ГПК.
С определение № 109/27.01.2010г. по ч.т.д. № 22/2010г. ВКС, ТК, І отд. е приел, че издадената заповед за изпълнение е редовно връчена на 08.07.2009г. на пълномощник на длъжника и е отменил определенията за спиране на изпълнението, тъй като възражението по чл.414 ГПК е просрочено.
С оглед на тези обстоятелства съставът на ВКС намира, че заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника на 08.07.2009г., която дата следва да се приеме и за датата на узнаването й по смисъла на чл.423 ГПК. Правото на възражение е предоставено на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, при наличието на някоя от изброените в закона хипотези. Възражението по чл.423 ГПК не е предоставено на длъжника, който е пропуснал срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК при редовно връчена заповед за изпълнение. Възражението по чл.414 ГПК не би могло да се квалифицира като такова по чл.423 ГПК, поради което за районния съд не съществува задължение да го препраща по чл.118, ал.2 ГПК, каквато теза поддържа частната жалбоподателка.
По тези съображения обжалваното определение на Д. окръжен съд за прекратяване на производството по делото е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113/19.02.2010г., постановено от Д. окръжен съд за прекратяване на производството по ч.гр.д. № 126/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top