ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 386
Софияq 03.06. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 402/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ДФ “З” – гр. С. срещу Разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 11.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 5/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд за сумата 50 698.99 лв.- обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Жалбоподателят прави оплакване, че разпореждането е неправилно, тъй като въззивното решение не е влязло в сила и съгласно чл. 243 ал. 2 ГПК срещу държавно учреждение не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Жалбоподателят обосновава довода, че ДФ ”З” – гр. С. е държано учреждение, създадено за извършване на дейност в обществен интерес, свързана с осъществяване на държавната политика в сферата на подпомагане на земеделските производители и целта му не е реализиране на печалба. Сочи, че финансирането на Фонда не само от държавния бюджет, а че има и други приходи, не го изключва като държавно учреждение, поради което съгласно чл. 519 ал. 1 ГПК срещу държавни учреждение не се допуска изпълнение на парични вземания. Иска разпореждането за издаване на изпълнителен лист да се отмени и изпълнителният лист – да се обезсили.
Ответникът по частната жалба ЧПТК ”М” – Н. , Плевенска обл. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното разпореждане е постановено да се издаде срещу ДФ “З” ООД – гр. С. изпълнителен лист за присъдената с въззивното решени сума 50 698.99 лв. – обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Съдът е изложил, че въззивното решение не е влязло в сила и че са налице условията на чл. 405 ал. 2 вр. чл. 404 т. 1 ГПК.
Частната жалба е основателна. Въззивният съд не е преценил какъв е статутът на ДФ ”З” – гр. С. държавно учреждение ли е – и налице ли е забраната по чл. 243 ал. 2 ГПК за допускане на изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение, и забраната за допускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения по чл. 519 ал. 1 ГПК.
С определението ”държавно учреждение” законът – чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК – не определя кръга от субектите, срещу които не се допуска предварително изпълнение, съответно изпълнение на присъдени парични вземания, поради което преценката дали ДФ ”З”- гр. С. има статут на “държавно учреждение” по смисъла на чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК, трябва да се изведе от Закон за устройството на държавния бюджет (Д.в.бр.67/1996 г.). Съгласно чл. 4 ал. 2 ЗУДБ “Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи”, а съгласно §1 т.1 от ДР за закона “по смисъла на този закон “държавни органи” са президентът, Министерският съвет и другите ведомства, областните администрации, Конституционният съд и други бюджетни организации, определени със закон”. Законът, който урежда устройството и бюджета на ДФ ”З” – гр. С., е Закон за подпомагане на земеделските производители (Д.в. бр.58/1998 г.) и Устройствен правилник на ДФ ”З”, приет с ПМС № 255/28. Х.2009 г.(Д.в. бр.87/2009 г.). В чл. 11 и чл. 12 ЗПЗП са посочени целите и задачите на Фонда за извършване на дейност по осъществяване на държавната политика в сферата на подпомагане на земеделските производители – Фондът подпомага финансово регистрираните земеделски производители, изпълнява функциите на Агенция САПАРД, предоставя средства на други лица, когато това е предвидено в закон, изпълнява функциите на Разплащателна агенция. Приходите във Фонда, съгласно чл. 14 ЗПЗП, се набират от ежегодна субсидия от държавния бюджет, и от посочените в закона други източници, определени със закон или с акт на МС и средствата от Фонда се изразходват за посочените в закона дейности. Изрично в чл. 2 от приетия с ПМС № 255/ 28. Х.2009 г. Устройствен правилник на ДФ ”З” е записано, че Фондът е юридическо лице и е държавно учреждение, което работи на извънбюджетна сметка. Определящото в случая е предвиденото ежегодно бюджетно финансиране, а това, че Фондът има и други източници на приходи, посочени в чл. 14 ал. 1 т. 3 – т. 14 ЗПЗП, които се изразходват за извършване на дейността му за подпомагане на земеделските стопани, не променят статута му на държавно учреждение.
Тъй като изпълнителният лист се издава въз основа на невлязло в сила въззивно решение, както е посочил и въззивният съд, срещу държавно учреждение, каквото е ДФ ”З” – гр. С., съгласно чл. 243 ал. 2 ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Съгласно чл. 519 ал. 1 ГПК срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на парични вземания, поради което въззивният съд е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист, като в чл. 519 ал. 2 ГПК е предвиден редът за изплащане на дължимата сума.
По изложените съображения разпореждането за издаване на изпълнителен лист за парично вземане срещу ДФ ”З” – държавно учреждение, въз основа на невлязло в сила въззивно решение, следва да се отмени, да се откаже издаването на изпълнителен лист и да се обезсили неправилно издаденият изпълнителен лист.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, тъй като няма данни такива да са направени.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 11.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 5/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на ЧПТК ”М” – с. Н., Плевенска обл. срещу ДФ ”З” – гр. С. въз основа на невлязло в сила Решение №36/ 9.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 5/ 2010 г. на ВтАС за сумата 50 698.99 лв. – обезщетение за вреди от непозволено увреждане, със законната лихва от 1.VІІ.2009 г. и ОТКАЗВА издаването на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: